— Значи Ролистън са били богато семейство? — попитах.
— Да, но това не е истинското му име — уточни Шаркрофт.
— И какво е то? — попитах.
Явно никога не съм познавал Ролистън, освен когато ме облада Демиург.
— Джордж Конингтън. Мисля, че родът му притежава половин Бъкингамшир в Англия. По-хубавата половина.
— И какво е направил? — попита Рану.
— Предвид наклонностите му, ще да е убивал, навярно повече от веднъж.
— И му е харесвало — добавих мрачно.
— Привлякохме го отдавна. Просто ни трябваше някой, който да ни върши нужното.
— Без угризения — рекох.
Шаркрофт не отвърна, но дори безжизненото му тяло излъчваше нетърпеливост.
— Всъщност сте го възнаграждавали с подобни зверства, нали? — предположи Мадж.
— Вижте, хората са станали апатични към насилието. Трябваше ни някой, който да им припомня какво значи то, за да не смеят да ни се противопоставят. Сега, ако това е всичко…
— Кой може да знае нещо повече за миналото му? — попитах.
— Ролистън е почти на деветдесет — възрази Шаркрофт.
Мадж се бе съсредоточил върху нещо на дисплея си.
— Има сестра. Още е жива, в имението на Конингтън в Бъкингамшир. Твърде е стара, явно поредният технологичен вампир. Била е периферна част от Кликата. Баща им е бил играч, преди да умре.
Благодаря ти, Боже.
— А сега наистина е време да… — поде Шаркрофт.
— Къде са Езичника и Мораг? — попитах.
— Нали знаете, че няма да ви кажа.
— Бог, къде са Езичника и Мораг? — попитах на глас.
— По всяка вероятност на кораба на Негово Величество „Тъндърчайлд“ — каза Бог.
Имаше логика. „Тъндърчайлд“ беше нов свръхносач. Предстоеше да излети към Проксима, когато се случи цялата бъркотия с Кликата. По-скоро когато ние я случихме. Повечето кораби от вътресистемните флотилии бяха второ поколение или по-стари. Най-добрите се намираха по предните линии в колониите. „Тъндърчайлд“ беше най-модерният и технологично напреднал кораб от този клас в системата. Встрани от политическите надговаряния беше най-вероятният флагмански кораб на набързо скалъпената земна коалиция.
Винаги ме бе учудвало как най-добрите кораби по системите са все от развиващи се държави. Същото беше и в колониите. Нямахме пари да изхранваме населението, но се перчехме с оръжията си.
— Трябва ни совалка и трябва да се качим на борда на „Тъндърчайлд“, когато се върнем на Земята — рекох.
Или по-скоро изисках.
— Защо ще отклонявам тъй необходими военни ресурси… — започна Шаркрофт с нескрит яд в модулирания си глас.
— Защото мислим, че си си направил сметката и знаеш, че не можете да спечелите. Наясно сте, че за да успее планът на Езичника, трябва да се приближите до Ролистън — каза му Мадж.
Шаркрофт помълча. Присви металните крака на паяковия си стол.
— Защо да пращам вас? Вие сте изхабени почти до смърт. Разбирам защо искате да отидете, но защо да не изпратя най-добрите от все още свежите ни спецчасти? — попита накрая.
Въпреки това ми се стори, че сме го заинтригували.
— Ролистън има комплекс за божественост, а ние сринахме един от храмовете му. Иска ни също толкова, колкото ние него — разясни Мадж на Шаркрофт.
— Мислите, че е достатъчно арогантен, за да ви позволи да се доближите до него, така ли? — попита Шаркрофт. Мадж и аз кимнахме. — А знаете ли как да се доближите?
— Не може и вие да не сте обмисляли план — подхвърлих.
— Очевидно, но искам да чуя какво ви е хрумнало.
Казах му.
Седях завързан за една от седалките в товарния отсек на щурмова совалка. В началото доста друсаше, но вече бяхме изравнили траекторията. Мадж беше затворил очи и се концентрираше. От време на време устните му помръдваха, докато си мълвеше нещо безшумно.
Развързах ремъците и се преместих до един от прозорците. Совалката правеше завой над Лондон насред красив зимен ден. Бледо слънце, светлосиньо небе. Дори необятните разпадащи се имения и отдавна изоставените предградия изглеждаха спокойни отвисоко. Центърът, с обещанията си за уют и богатства и с ярките си кули, пресягащи се към небето, изглеждаше тъй далеч от живота ми, че ми се струваше по-чужд от Лаланд или Сириус. Совалката завърши завоя си и както преди миг бяхме над най-големия град във Великобритания, рязко се озовахме над зелени поля и оголени от зимата лесове.