Орбитални маневри: голяма забава. Безшумно горящите двигатели на совалката, докато търсеше позиция за скачване с кораба на Нуико. Съобщение за нея — бяхме забравили нещо, много ни трябваше, големи тръни в задника сме, много съжаляваме. Рану отиде да свърши мръсната работа. Той беше най-потаен. Не му хареса, но се съгласи с идеята ми. Дано не се окажеше излишна.
Земната орбита беше едно голямо задръстване. Накъдето и да погледнехме, припламваха двигатели и местеха малки метални точици напред-назад над синята ни планета. Сондите приличаха на тънки закривени сламки, щръкнали от суша и морета.
Флотилията беше в безпорядък. Много от корабите приличаха на древните си мореплавателски братовчеди в сравнение с модерните машини, които бях свикнал да виждам над Сириус. Разнородни кораби идваха и си отиваха. Не можех да различа формации, но може би мащабите бяха твърде големи за мен.
Под нас цивилните като цяло не изпадаха в паника, защото много от тях бяха бивши военни. Под нас политическите водачи все така се бореха и маневрираха за по-изгодна позиция.
„Тъндърчайлд“ бързо изпълни вътрешния ми дисплей — огромен, брониран, въоръжен и осеян със сензори, захранван от чудовищни, нажежени двигатели. По-дребни тръстери за маневриране работеха непрестанно, за да го държат на позиция. Необятните му платна бяха прибрани в дебели бронирани отсеци, покриващи по-голямата част от корпуса. Това пред нас бе технологична свръхестествена сила и притежаваше повече огнева мощ, отколкото един скромен кашик изобщо можеше да осмисли.
Обаче беше чисто нов и това някак не ми се връзваше. Не ми вдъхваше доверие пълната липса на белези и обгаряния. Изглеждаше неопитен, недоказан. Надявах се за екипажа му да важи обратното. Той се състоеше от избраници на Кралските военновъздушни сили, върнати от колониите, за да участват в изпитателните полети на кораба. По-голямата част от останалата флотилия бе управлявана от Мамини синчета, деца на богаташи, откупили им удобно място далеч от фронтовата линия. Повдигаше ми се от това. Изпитвах известно задоволство, че най-сетне им се налага да се сражават като нас — тези хора бяха шибани страхливци. Не виждах как ще се справят с предстоящото.
Из совалката ни издрънча скрепяваща скоба. Сякаш някой ни беше сложил нашийник. Издигнахме се към въздушния шлюз. Когато изпомпаха въздуха и изравниха налягането, шлюзът се отвори и се огъна напред, към една от палубите на „Тъндърчайлд“.
Край нас цареше организиран хаос. Твърде бяха заети дори да ни придружат. Върху дисплея ми се изобрази червена линия, посочи ми целта ни. Проправихме си път през механици, подготвящи изтребителя и дългобойни кораби за полет.
Източваха ускорителния гел от няколко наскоро кацнали изтребители, а омазаните им пилоти се откачаха от тях и излизаха. Приготвяха и тежковъоръжени дронове, подсилени с антиразузнавателни модули.
Чувах много повишени гласове, метал дрънчеше о метал, пищяха дрелки и други инструменти, по високоговорителите непрестанно някой обявяваше нещо, от време на време избухваха искри, но паника нямаше. В чест на КВВС11 всичко подсказваше несломима ефикасност и професионализъм на високи обороти. Паниката щеше да последва по-късно.
Трябваше да спра с тези мисли. Имах много за вършене. Налагаше се да изнудя един старец и да рискувам всичко това, всичко изобщо, в името на един човек. Езичника нямаше да получи жертвоприношението си. Но първо ми трябваше лекар.
— Разбира се, сержант. Приготвяме се за мащабна космическа операция. Нямам нищо по-добро за вършене от това да ви прикача нова лазерна играчка към скапаното рамо — каза ми един от хирурзите на кораба.
— Благодаря ви, сър — отвърнах.
Опитах се да не му се подсмихна подигравателно. Наконтените офицерчета мразеха спецчастите да им се подиграват.
— Защо се оплакваш? — попита го Мадж. — Още никой не е ранен. Ще си имаш предостатъчно работа по-късно.
По-скоро не, рекох си. В космическите сражения нямаше много ранени. Космосът не прощаваше.
Хирургът изгледа Мадж злостно. Мадж му се ухили, но му личеше, че е насила. Още беше замаян от видяното на Земята.
Докато хирургът присвиваше очи, Рану прегърна отново традициите на британската армия и открадна, каквото ни трябваше.
Хирургът ми монтира нов лазер неохотно. Сам си сложих новите остриета. Пъхнах си нов мастодонт в кобура на мишницата, както и нов лазерен пистолет — също от „Тайлър оптикс“, но по-големия, по-мощен модел ТО-7. Нямаше да ми помогнат, но ми придаваха спокойствие.