— Мадж, няма какво да доказваш, нито на себе си, нито на останалите. Свършил си повече от достатъчно. Остани. Направи, каквото поиска Балор. Разкажи историята ни.
Не знам какво очаквам, но не е гняв. Не и към мен.
— Майната ти, Джейкъб! — избухва той. Объркан съм. — Не ме гледай снизходително. Що за удоволствие изпитваш да взимаш тия решения?! Толкова типично — поемай теглилата на света на раменете си, решавай вместо всички — и той посочи Мораг, — за да може после да се самосъжаляваш. Как може да ми говориш така? Да съм бил останел. С кого си мислиш, че говориш?!
— Добре, човече, съжалявам. Ела и умри с нас, останалите.
Опитвам се да го успокоя. Той свежда глава, дърпа отново от цигарата. Много ми харесва как изглежда тая цигара.
— Наркотиците ще ме оправят — промълвява накрая. — Ще съм спокоен, направо ще съм в нирвана. Само не казвай на останалите, става ли?
Кимвам. Не съм сигурен какво да мисля. Щях да се тревожа повече, ако не бях убеден, че всички ще измрем.
Накрая Езичника излиза от транса и се изключва от Мораг. Изглежда уморен, изпит, сякаш току-що е изгубил битка срещу Балор. От куплунгите му излиза дим.
— Няма що, само това ми трябваше преди решителния ден — казва той язвително.
— Готово ли е? — питам. Той кимва. — Защо се забави толкова, мамка му?
— О, нищо, Джейкъб, просто малко неизследвана територия. Опитвах се да обясня на извънземно същество защо трябва да напусне единствения си приятел, тъй като ценим едни хора повече от други — извънземно, което не схваща представата за идентичност. Но първо хакнах вътрешните защити на своя приятелка, а подсъзнанието й не ми се даде никак лесно.
Той се олюлява и му се налага да седне. Надава вик и се хваща за главата.
— Ох! Ще ми трябва време да свикна. — Поглежда ме. — Добре че имаме много време.
— Чудесно. Можеш ли да използваш влиянието си, за да я свалиш на Земята?
Езичника ме гледа, сякаш съм пълен идиот.
— Никъде няма да ходи, Джейкъб. Трябва ни някой за останалото. Да прави всичко, което щях да правя аз.
— Друг хакер — простенах отчаяно.
Не го бях обмислил. Не можеше и това да е за нищо.
— И да откриехме някого, дори наполовина добър колкото нея и готов да работи с нас, не би могъл да управлява софтуера, който сме разработили с Божия код. Съжалявам, Джейкъб, ще дойде и ще умре като всички нас. Кажи й да свиква, и че ще се изненада колко е освобождаващо.
Езичника се надига и се упътва към стълбата, но почти се строполява. Мадж го подхваща и, поглеждайки ме изпод вежди, му помага да слезе. Изпровождам ги с очи.
— Не е проникването — казва зад мен замаяната Мораг. Нещо студено пропълзява в стомаха ми. Обръщам се. Тя се надига и продължава небрежно: — Голяма работа. Не, самотата е. Винаги си бил сянка за мен в сравнение с Посланик. — Свежда поглед, а после отново ме приковава с него. Изрича равно: — Блед заместител. Е, на едно момиче му трябва нещо и във физическия свят.
Става и тръгва към стълбата. Посягам към нея. Отдръпва се рязко.
— Да не си ме пипнал! — Гневът й не е необуздан, а студен и пресметлив. — Изборът беше мой, Джейкъб. Мой. Не твой.
— Мораг… — подхващам, но какво мога да й кажа?
— Млъкни. Ще си науча новата роля. Върви изпълнявай своята, мамка ти. Няма друго.
Мораг излезе от наблюдателницата, а аз останах сам, втренчен в Космоса. Двигателите потрепериха, а корпусът се напрегна. Заизлизахме от орбита. Оттук Земята не се виждаше.
24.
Високо над Земята
Доволен бях, че въздушен маршал Каария координираше орбиталната отбрана. Беше ми се сторил компетентен. Нещо повече, беше ми се сторил куражлия.
В изненадващ ход политиците всъщност се бяха съгласили да назначат за командир на флотилията най-добрия човек за тази работа: адмирал Джеймс Хоракс, пенсиониран от кралския флот, познат на подчинените си като Големия Джиби. Бе се сражавал над сто и петдесет пъти срещу Тях във всичките четири колониални системи. Понякога дори беше печелил. Сигурно имаше и по-добри адмирали на активна служба, но пък всички бяха в колониалните флотилии и от другата страна на барикадата. Вероятно обладани.
Гледах записа с качването на Комали Ахтар, адмирала и капитан Пенелъпи Гринстед на мостика на „Тъндърчайлд“. Премиерът бе в пълна военноморска униформа. Мостикът не ми се понрави. Твърде нов и чист. Трябваше му малко кал, за да добие вид на нещо, което е било обитавано.