— Ако успеете да не ми обръщате внимание, ще ви удавя в ром — каза премиерът на екипажа. Наполовина ме впечатлиха топките й и наполовина това, че предпочиташе да умре тук, а не да слезе на Земята, ако изгубим.
Бяхме влезли в Хелионите. Все едно се бях облякъл в нечии органи. Жакове в куплунгите ми: никога не си бях падал по звука и усещането. Още по-малко ми харесваше плавният начин, по който тези на Хелиона се намърдваха в шията ми. Интерфейсът с екзоброня се усещаше като продължение на тялото ми. Така беше замислен. Съединяването на плът и вътрешните биотехнологии на Хелионите бе пълно. Вече те бяха телата ни. Просто не можех да се отърся от отвращението — полазваха ме тръпки.
Хелионите имаха Демиург в себе си, когато ги открихме, но замразен. Мораг и Езичника го бяха прочистили с програма, извлечена от проучванията им на сребърния пламък, с който Нуада прокуди Демиург от Рану. Поне се надявах да са успели. А после заменихме Демиург с нещо друго.
Извращение или не, броните бяха добри. По-добри дори от мамелюците, които бяхме използвали на Зъбите. Всеки имаше летателна перка за маневриране във вакуум, точкова отбрана с черни лъчи на гърдите и четири ракети с вертикално изстрелване на гърба. Там имаше и пипала, които още не знаех как да използвам, както и остри като бръснач костени израстъци от предмишницата, за близък бой. Стелт системите им бяха отлични. Биологичните Техни компоненти намаляваха значително електромагнитните и топлинните излъчвания, а бяха и покрити с реактивен камуфлаж.
Носехме и най-нов модел релсотрони „Мъстител“, освен Рану и Мърл, най-добрите ни стрелци. Те бяха въоръжени с леки плазмени оръдия.
В този набег нямаше да сме без свръзка. Нямаше как. Трябваше да виждаме какво се случва и в мрежата, и с флотилията. Езичника и Мораг бяха създали приложение за Пайс Бадарн Бейсрид, тъй че да получаваме образи от мрежата и флотилията, без Демиург да разбере. Така поне се надявахме. Големият въпрос бе дали врагът знаеше, че сме го компрометирали на Лаланд 2? Демиург, а следователно и Ролистън, бяха видели Мораг в съвещателната зала. Бяха ли съобразили, че е била в транс? Ако наметалото е сработило, не би имало причина да го смятат, защото не би оставила следа. Но всичко зависеше от това, дали ще клъвнат.
Бяхме по стойките си в конвертирания ракетен отсек на дългообхватния боен стелт кораб, точно като „Копието“, с който бяхме стигнали до Сириус. Този път не умирах от радиация. Но май се чувствах по-зле.
Врагът закъсняваше. Образите от флотилията върху вътрешния ми дисплей показваха празен Космос на координатите, където трябваше да са силите на Демиург. Но това нищо не значеше. Флотилиите се движат бавно, особено когато са цели четири — точният момент обаче бе ключов за плановете ни.
Мадж се разсмя по канала за свръзка. Беше свирепо надрусан. Беше предложил и на мен, корава дрога военно качество. Нещо, което да ме понаостри. Отказах. Не знам защо, но исках да съм чист.
— Какво има? — попитах.
— Току-що осъзнах, че великият ни план за всемирно спасение почива на мрежова несъвместимост — отвърна той през смях. — Не съм бил толкова разочарован, откакто разбрах, че Те са космически лишеи.
Част от мен искаше да му каже да мълчи. Да се държи сериозно. Вместо това се усмихнах.
— Не казах това — каза Езичника с кисел тон. — Ако няма да се отнасяш сериозно…
— Ако го взимаше насериозно, щеше да е по боксерки и кожен потник — намеси се Мораг.
Знаех, че се усмихва. Чух го в гласа й. С мен бе разговаряла само при нужда, по време на брифинга и подготовката — не гневно, просто хладно, отчуждено. Като цяло, държеше се по-професионално от мен.
— Взимам всичко насериозно! — възпротиви се Мадж. — Сложил съм си кожения потник под бронята. Ако оцелеем — което е малко вероятно, — ще се съблека.
Още смях. Този път дори от Рану и Езичника. Сякаш почти бяхме отново заедно и не се мразехме.
— Наистина ли сте тия, дето сринаха Кликата? — попита Мърл.
Дори той звучеше развеселено.
— Контакт… многобройни точки на контакт… — Гласът от контролния център стихна, а после отново се чу, изброявайки координати.
Ролистън се появи точно където го очаквахме. Представих си как първо се изненадва, а после се ядосва, когато види, че земните сили го очакват. Че е бил разкрит. Надявах се да осъзнава, че сме били ние. А после си представих как гневът му минава в самоувереност, когато види, че дори с орбиталната ни отбрана неговите сили са по-големи, по-модерни и по-добре въоръжени. Накрая видях и сам.