Отделно от размерите, встрани от количествата кораби в спретнати формации, които мигновено откриха огън, изтребители и прехващачи като точици светлина сред по-големите машини, ме уплашиха фрегатите на Черните ескадрони. Бяха еволюирали, откакто ги видяхме за последно. Обтекаемите им корпуси бяха станали по-органични. Имаше нещо хищническо у тях. Движеха се като гротескни акули, след като сгънаха платната на индукционните си генератори. Бяха по-бързи и маневрени от нашите фрегати и се движеха заедно със своите изтребители и прехващачи, сражаваха се със собствените ни бързи кораби. Навсякъде черните им лъчи скриха звездите — един от изтребителите ни се разпадна насред буря от отломки и замразен ускорителен гел.
Фрегатите им не бяха най-лошата вест, а флагманският им кораб, който сгъна платната си много по-бавно. Приличаше на машинен плужек с криле на пеперуда, покрит с огромни плочи брониран хитин. Познах го. Бях се качвал на него. Най-модерният и най-голям свръхносач в колониите: очаквахме да им е флагман, както бе и в Сириус, докато служех там. Но не очаквах да го видя такъв. Дори размерите и формата му бяха сменени. Очаквахме поне в технологиите всичко да остане, както е, но Ролистън беше променил и това. Беше превърнал „Джордж Буш Младши“ в подобие на титаничен чумав червей.
— Какво е направил? — отрони Мадж ужасѐн.
Още повече, защото знаеше, че отиваме натам.
Метал простърга о метал, когато скобите пуснаха кораба ни от „Тъндърчайлд“, а нашите пилоти ни отлепиха от него.
Мракът се озари от светлини. Флотилията ни се издигаше над тези на Ролистън, за да ги приклещи между себе си и мощните орбитални платформи около Земята. Нашият кораб бавно тръгна към флотилията им. Трябваше да ги оставим да се срещнат. Космосът грейна в синьо, когато „Тъндърчайлд“ откри огън с огромното си протонно оръдие към „Буш“. Бях твърде далеч и не видях дали го е уцелил. Губехме все повече и повече кадри, докато врагът унищожаваше сондите ни и дългообхватните ни сензорни модули.
— Идват — произнесе спокойно пилотът по вътрешния канал.
Последва хаос от метеори.
Почти веднага, след като бяхме предали координатите от Цитаделата, са започнали да ги изстрелват навсякъде от Пояса — най-големите скали, които са могли да заредят в промишлените си електромагнитни катапулти. Математическа война. Координатите и моментът на изстрелване са били изчислени до най-малкия детайл. Всички скали са били насочени към различни вектори в огромния периметър, в който се очакваше да пристигне врагът.
Вражеските сили навярно са разбрали от мига, когато са се появили. Нямаше значение. Големите кораби се движеха бавно, камо ли цяла флотилия от тях. Маневриращите им двигатели се включиха, грейнаха ярко и ги отместиха. Стреляха с тежките си оръжия, превръщаха скалите в скорострелни шрапнели, ад за по-малките кораби.
Само част от скалите достигнаха целта си, но сред вражеската армия се възцари хаос. Надявах се Ролистън да беснее. През различни прозорци виждахме объркване във всякакви етапи. Една от скалите се заби в лек крайцер и го прекърши. Машината се разцепи безшумно и избълва газ, отломки и хора във вакуума. За жалост вражеските кораби бяха твърде далеч едни от други и не можеха да се сблъскат.
Мракът наистина се озари, когато се отвориха орбиталните оръжия на Земята. Протони, плазма и лазерни лъчи блъвнаха към флотилията на Ролистън. Оставяха дълбоки следи по големите кораби, взривяваха по-малките. Хиляди ракети се извиха от обратната страна на планетата, раздробиха се на субмуниции. Количеството двигатели, устремени към врага, се увеличи в геометрична прогресия. Целите сякаш се взривиха отведнъж, но бяха просто примамките и останалите отбранителни системи, които се справяха с ракетите. Наблюдателните дронове на врага стреляха с отбранителни лазери, а някои просто сами се блъскаха в бойните глави.
Двете флотилии започнаха да си разменят огън във всички възможни разновидности. Ракетите, преминали през отбраната на врага, се взривяваха — поразяваха кораби, включително големи. Ролистън бе оставил част от тях по краищата на флотилията си, точно на огневата линия на орбиталната защита.
Докато наблюдавахме как се разпадат вражеските кораби, чувствахме, че можем да победим. Това бе най-голямата космическа битка, която бях виждал. Най-голямата в историята. Макар и да не бе по моята част, разбирах тактиката, стратегията и суровите факти на елементарните частици и металните бронебойни амуниции. Не внимавах много в кадрите от мрежата.