В мрежата Земята представляваше великанска мъждукаща неонова информационна сфера. Завеса от филигранни нишки я свързваше с орбиталната отбрана. Други нишки я свързваха с флотилията в орбита. Дори оттук се виждаха информационните отражения на сондите от тази страна на планетата. Кулата от вода на Атлантида ми беше странно позната и успокояваща. Там се бе родил Бог в мрежата.
Повечето кораби изглеждаха като старовремските си предшественици, стилизирани с висококачествена компютърна графика. Всяка националност си имаше тема. Хакерите също имаха тематични аватари. Фрегатите от Черните ескадрони представляваха биотехнологични насекомоидни дракони. „Буш“ приличаше на огромен погребален шлеп от някоя древна, грозна част от историята ни.
Зад нас над информационния хоризонт на планетата се издигаше огромно червено слънце. Бог.
От всеки вражески кораб се изливаше нещо, което отначало помислих за черна течност, но се оказаха мухи. Всяко ято се издигна и се оформи в масивен виртуален силует. Четири черни слънца, по едно за Сириус, Лаланд, Проксима и Барнард.
След това Демиург преформатира мрежата. Отражението от Космоса в нея се сдоби със земя — равнина от обсидиан, а в нея отразен океанът от червени пламъци, бушуващ в небето. Бог закрещя.
— Бог да ни пази — прошепна Езичника по канала ни.
Хакерите на врага полетяха през равнината към нашите. Всеки от техните би трябвало да е в униформата на страната си, но не бяха. Всички представляваха безлики, безполови демони, черни и крилати, понесли огнени оръжия.
Демоните връхлетяха хакерите от флотилията ни и по-далечните, тези откъм орбиталната ни отбрана. Нашите бяха въоръжени с копия от софтуера, разработен от Езичника и Мораг — това, което бяха извлекли от софтуера на боговете в мрежата и вътрешната информация от Демиург. Оръжия от лунна светлина и сребристи пламъци, с които едва-едва успяваха да устоят на напора на демоните. Викария ми липсваше.
Тогава от черните слънца излетяха ангели и сложиха началото на същински мор. Гледах с ужас как почти свръхестествените оръжия и бели пламъци започнаха да си оформят просеки сред хакерите ни.
Когато обмисляш на теория превъзходството на врага, боравиш само с думи, с числа. Едва после го виждаш от първа ръка.
Изтиках кадрите от мрежата на заден план и увеличих образите от флотилиите, от различни ъгли. Силите на Ролистън още бяха в безпорядък, но започваха да се прегрупират. Двигатели във всякакви размери пламнаха в мрака, когато двете армии се доближиха взаимно. Нашата флотилия отчаяно се опитваше да скъси разстоянието, а те пък ни искаха по-далеч.
Отбранителните системи на кораба ни непрестанно неутрализираха вражески ракети, а корпусът не спираше да трепери и да се люлее. По него затрещя огън от релсотрони. Дори не чувахме лъчите, които несъмнено овъгляваха бронята му. Вместо това чувахме движението на собствените му оръжия, когато отвръщаше на огъня. Потайността не бе вариант. Дори не ни придружаваха изтребители. Бихме привлекли твърде много внимание.
Тогава видях поражението ни, изписано пред погледа ми. Това бе забавило нападението им: нещо, което дори не бихме помислили да ползваме. Големите кораби по краищата на ролистъновата армия стреляха. Беше планетарна кинетична бомбардировка, несравнима по мащаби с унищожението на Калифорния.
Кадрите показваха ту случващото се в Космоса, ту случващото се в орбита, ту случващото се на Земята. Плътни стволове от метални частици разпарчетосаха по-голямата част от орбиталната ни отбрана, унищожиха веднъж завинаги мита за Земята крепост. Орбиталните платформи просто престанаха да съществуват, превръщаха се буквално в прах с ужасяваща скорост. Кадър след кадър угасваха, но все пак имаше достатъчно, за да видя какво се случва и откъм повърхността.
Земята сякаш пламна, когато атмосферата блесна от навлизащите в нея заряди. Сякаш небето гореше.
После сондите, Колумбия, Еквадор, Уганда престанаха да съществуват като с щракване на пръсти. Огромната Атлантида експлодира първо от едната страна, а после от срещуположната, рана от куршум в титанични мащаби. Чутовната структура се пречупи, а кинетичният заряд създаде приливна вълна от кипнала вода и всичко това се устреми към Земята, където щеше да причини тектонично явление.