Слънцето се разгоря и мракът отстъпи. Но само малко. Почти всяка изолирана система на Земята, в орбита и във флотилията ни, бе отворена за Бог.
Армията от прошляци се сблъска с демоните и ангелите, недисциплинирана гмеж от аватари, оставящи сребристи следи. Между мислите и действията им имаше по-малко от секунда забавяне, тъй като действаха много далеч от телата си. Това съвсем леко закъснение понякога бе достатъчно, за да даде предимство на врага, особено на ангелите.
Демоните понасяха поражения. Новата армия действаше мръсно. Групи хакери, които се познаваха, се скупчваха върху целите си, разправяха се с тях и продължаваха. Тези хора нямаха обучението, дисциплината и технологиите на останалите, но бяха много и току-що бяха видели огромни части от Земята унищожени. Имаха на своя страна гнева, а той мотивираше силно.
Езичника ни изпрати кадри от повърхността на черната равнина. Един ангел се извисяваше над новодошлите и останките от военните хакери на флотилията. Помиташе по неколцина с всеки удар на копието си от бял пламък, оставяйки във физическия свят трупове с димящи куплунги. Видях Татко Неон: хвърли се към ангела, обстрелвайки го с всяка мръсна заклинателна програма, с която разполагаше. Разсея го, парира удара му със сияещия си жезъл, хвърли се под гарда на създанието и откъсна парче от плътта му. После се изстреля във въздуха и го захапа за врата. Ангелът се олюля като марионетка. Костите му щръкнаха от кожата. Белите пламъци в очите му угаснаха.
На други места обаче сражението не вървеше толкова добре. Малцина от хакерите можеха да се мерят с ангелите. Стълбове от черен огън изригнаха от слънцата към равнината, изпепелявайки аватари и от двете страни. Огненото небе закипя гневно.
Изтребителите от „Барбароса“ се показаха на максимална тяга. Един от тях се разпадна и се разлетя във всички посоки, когато плътен лазерен лъч нажежи до бяло корпуса му.
Изтребителите едновременно откриха огън с релсотроните си и пуснаха наведнъж всичките си ракети, колкото можеше по-близо до защитните дронове.
Те отвърнаха на огъня. Космосът грейна — матрица от лазерни лъчи. Бойните глави се взривиха в космоса. Някои дори достигнаха целите си. Дронове пред нас експлодираха в бърза последователност. На дисплея ми се появиха мерници за останалите.
По корпуса на кораба също имаше експлозии, поразени хрущялоподобни отбранителни системи.
Пътьом към „Буш“ пусках кратки откоси от мъстителите си към още целите дронове. Някои горяха, облени в плазма. Черен лъч от ответен огън остави следа по Хелиона ми. Изстрелях една от ракетите на гърба си към платформата, която ме бе улучила. Моята ракета бе унищожена, преди да я достигне, но тази на Мораг успя.
Никой от изтребителите не оцеля след първата си възможност да стреля.
Вече и ние търпяхме леки поражения, докато се носехме бясно към корпуса на кораба. Мадж и Езичника стреляха към него. От плътта му растяха подобни на уокъри биомеханични конструкти. Присъединих се към стрелбата. После осъзнах, че приближавам твърде бързо. Опитах да пусна малко обратна тяга на перката си. Успя да ме забави, но и така се блъснах здраво в корпуса. Изплюх кръв върху пластмасовия си визьор. Отскочих. Мъстителят изхвърча от ръцете ми, но остана свързан с патрондаша на гърба ми.
С помощта на системите на бронята си върнах управлението и отново стигнах до корпуса. Шестимата се събрахме в плътен кръг, с лица навън.
— Нямам никаква идея какво е това — каза Мърл. — Архитектурата му на нищо не прилича. Плановете, които свалихме, са безполезни. Дори не видях шлюз, докато наближавахме.
Това бе най-близкото подобие на уплаха, което бях виждал у Мърл. Не бе „твърде“ близко подобие, но определено не звучеше доволен.
— План Б? — попита Мадж.
— Искаш ли ти да съобщиш? — попитах, докато стрелях по нещо, растящо от корпуса.
— Мисля, че ще звучи по-солидно от теб.
— Какъв е план Б? — попита подозрително Езичника.
— Жребците до Ролистън, край — казах по един от отворените канали.
— Какво правиш, мамка му!?! — изкрещя бясна Мораг.