Един от мутиралите Берсерки изстреля черен лъч от шипестата си бойна лапа. Мораг извика и ме обзе мигновена паника. Изритах Берсерка в колянната става и тя поддаде удовлетворително. Нещото падна на коляно, а аз забих остриетата си право в лицето му, разкривявайки още повече кошмарните му черти. Завъртях остриетата и ги извадих.
Край мен блесна лазерен лъч и единият от двата останали Берсерка се строполи. От главата му бе останал облак мръсна пара. После Мадж изстреля дълъг залп от гаусовия си калашник. Последният Берсерк се разтресе от изстрелите и също се свлече.
Вече бяхме издънени отвсякъде.
Във въздуха пред камуфлажа на Мораг се носеше червена мъглица.
— Добре ли си? — попитах я по канала за свръзка.
— Да. Трябва да тръгваме — тросна ми се тя.
Затичахме се напред, изоставили предпазливостта в името на скоростта. Прихващахме на мушка всичко пред погледите си. Помръднеше ли нещо, стреляхме. Не се застоявахме да видим дали сме улучили.
На мястото на командния център се натъкнахме на плътна стена, навярно израснала току-що. Получавахме поражения откъм гърба. Раменният ми лазер търсеше цели. От време на време стреляше, но като цяло гротескните създания се криеха.
Ние също се прикрихме зад костените подпори на коридора. Вече играехме на изчакване. Чакахме Ролистън да се покаже и да ни убие, или по-скоро да ни прегази, залови, измъчва много дълго, а после да ни обладае, да ни превърне в част от смелия си нов свят. Стрелях с картечницата и с раменния си лазер. Коридорът потрепери, разяден от плазма. Мораг улучи онзи, който току-що я бе пропуснал, с три лъча от карабината си. Част от плътта му се изпари, но той се скри обратно зад ъгъла, оставяйки след себе си черна пара.
— Джейкъб! — рязко се провикна Езичника.
Представляваше фрактални цветни фасетки, докато повреденият му камуфлаж се опитваше да го скрие. Той гневно го свали. Беше се присвил до новосъздадената стена и ме викаше с жестове. Знаех какво иска.
— Не съм шибан жак! — сопнах му се, но беше само от страх и себичност.
— Направи го! — извика ми и Мораг.
Мадж ми хвърли поглед. Стреляйки през коридора, се приближих странишком към Езичника. Ответният огън се усили и един лъч и две-три костени парчета ме улучиха, превърнаха част от бронята ми в овъглени останки и ме завъртяха във въздуха. Паднах в краката на Езичника. Той само тикна жак в един от куплунгите ми. Плътта ми отново се преобрази. Нещо чуждо се размърда в мен. Пипалата прораснаха. Никога нямаше да свикна с това. Все още ме ужасяваше. С мъка се преборих с паниката. Исках да съм по-далеч от тях, но те бяха част от мен.
Докоснах стената. Пипалата се заровиха в топлата влажна мембрана, като червеи в труп. Нещо чудовищно ме усети и изрече името ми с дъх. Чух го в черепа си.
Жакът излезе от куплунга ми и аз се оттласнах от стената, а пипалата се прибраха. Мембраната започна да се разпада, сякаш я прояждаха невидими паразити. Смътно долавях все по-силен вражески огън, докато пролазвах в помещението.
Зад мен експлодираха две гранати, докато другите печелеха време, за да влязат след мен. Опитвах да се изправя, да преодолея телесния шок, когато Езичника ме хвана за врата и ме завлачи към един приличен на кошер израстък. Бях го виждал преди. Беше физическа памет.
— Мърдай! — отново повиши тон Езичника.
Не беше деликатен с мен, но бях твърде дезориентиран, за да му се противя. Забелязах, че една от стените е прозрачна, опъната по биомеханична скелетна рамка. От другата страна сред някаква течност се рееха деца.
— Какво…? — успях да отроня.
— Деца — възкликна ужасена Мораг.
Поредният жак във врата ми, поредната трансформация. Пипалата се съешиха с кошера.
— Само за миг — каза Езичника.
Докоснах израстъка. Беше като кожица на цирей. Под нея чувствах Демиург, яростен, опитващ се да ме достигне и да ме докосне, да ме обладае отново. Под ципата имаше черен пожар и омраза. Пипалата ми се отлепиха от кошера.
— Ще те убия, ако го направиш пак, мамицата ти! — изкрещях на Езичника, когато отново се сдобих с уста.
Езичника се бе надвесил над мен, хладен, гневен. Мадж, Мърл и Рану стреляха в коридора от прага на пролуката, която бях оформил.
— Усети ли го? Там отиваме ние — каза ми Езичника.
Втренчих се в него. Едно беше да знам какво трябва да направят, друго — да го видя с очите си.