Залитнах от още едно попадение в гърба ми.
— Това е Кат!
Отново погледнах. Увеличих оптиката. Част от лицето й беше нова биомеханична плът, където Сивата дама бе поразила нейната. Беше съживеният й труп. Бледността й ми напомни тази на Шаркрофт. По лицето й я нямаше дори агонията на онези от Черните ескадрони.
Завъртях се, стрелях по още от израстъците от стените. Инерционната ми броня поддаваше. Поредното попадение ме тласна назад, но подкожната ми броня устоя.
Зърнах и какво се случва в мрежата. Затъмнението почти бе приключило. После слънцето изчезна. Бог изчезна. По небето плиснаха пламъци. Макар да бяха само аватари, виждах паниката в опърпаната ни хакерска армия.
Езичника, отпуснат върху кошерното образувание, започна да рита и да се гърчи. От куплунгите му се заизвива дим.
Мадж се усука, улучи го гаусовото оръжие на една от гротеските. Падна, макар да не спря да стреля. Войникът обаче продължи към Мораг и Езичника. Прицелих се и го засипах с куршуми. Раменният ми лазер пък същевременно го разглобяваше. Стовари се и не помръдна. Мадж се беше изправил отново. В стените се отваряха пролуки. Беше безнадеждно.
В мрежата аватарът на Мораг изглеждаше като нея. Нито Анис, нито Девата, просто Мораг. Намираше се насред кръг от увенчани с черепи тотеми, призрачното й ограждение. Край нея Демиург беше като черна стихия. Косата и дрехите й се развяваха.
Пред тотемите се показаха призрачни силуети: Бък, Гиби, Балор, Викария, Муцуна, Големия Хенри, Картечар, Майка и Кат. Не победени врагове, а израз на почитта й към падналите в битка. Виртуални призраци на мъртвите, които я бранеха. При все че тялото на един от тях се опитваше да ни убие тук. Ограждението защитаваше ритуалната й призователна програма. Само че не беше призователна програма — боговете идваха и си отиваха, когато си поискат. Това беше поредица сложни протоколи за свръзка. Беше замислена, за да докара насила странните божествени присъствия в мрежата. На Мораг не й се играеше на ритуали.
Щеше ми се да убия преобразеното тяло на Кат, но новите израстъци от стените ми отнемаха доста от времето.
— Мадж, стигни до някой от другите входове! Рану, ти остани там. Сивата дама ще мине всеки момент! — извиках по канала за свръзка.
Мадж изтича към една от другите дупки, стреляйки към всичко, което мърда. Почти всичко мърдаше. Аз се затичах към Мораг и Езичника. И двамата бяха улучени по няколко пъти. Части от инерционните им брони бяха овъглени и димяха, но още бяха живи — това беше достатъчно, за да довършат работата.
— Мърл, ако няма да я гръмнеш, може ли просто да гърмиш по всичко останало, ако обичаш! — извиках.
Страхотно. Съвършената бойна машина я избива на сантименталност точно сега.
Докато Мадж тичаше към другата врата, Кат стреля над нас. Костените късове улучиха Мадж в гърба и откъснаха единия от металните му крака под коляното.
— Слушайте, копелета! Чуйте ме, ужким страшни, а всъщност уплашени путьовци, които ни плямпат мистериозни глупости, за да ги почитаме! Слушайте ме, богове на мрежата! — крещеше Мораг насред демиурговата буря. Беше много ядосана. — Елате при нас сега! Веднага! Или ще покажем на Демиург къде живеете!
Тонът й не оставяше никакво съмнение, че ще го направи.
Ако бяха толкова могъщи, колкото си мислехме, щяха да знаят за експерименталния модул, свързан с псилабораторията на един изследователски кораб от обратната страна на Земята. Ако трябваше, Мораг щеше да го разкрие на Демиург. Така щеше да пренесе сражението при тях. Салем и един негов приятел, професор по физика в университета на Моа, го бяха разкрили. Салем беше вярващ мъж. Така и не бе повярвал в боговете в мрежата — за него те бяха просто хора с изключителни психически способности. Ако не бях толкова зает, щях да се гордея с Мораг безмерно. Дори с този аватар приличаше на висша жрица на древна и могъща религия. За нея боговете бяха само още едно средство.
— Презареждам! — извиках.
Сякаш някой имаше време да ме прикрива. Изхвърлих пълнителя. Раменният ми лазер се въртеше върху сервомеханизмите си, стреляше непрестанно, но не беше достатъчно. Улучваха ме много. Бронята ми се предаде. Черни лъчи ме пронизваха от край до край, в гърдите и краката ме улучваха костени късове. Един от тях остави вдлъбнатина в ръката ми, преди да отскочи. Паднах на колене. Червените иконки запяха познатата си песен на дисплея ми. Затворих ги до една.
Успях да презаредя тъкмо когато гротеските на Черните ескадрони започнаха да връхлитат през новите врати. Покосявах ги серийно. Една от тях се приближи прекалено. Опитах се да се преместя между Езичника и Мораг, от едната страна, и него, от другата. Получих още попадения. Съсредоточих се върху онези с плазмените оръжия. Не можех да позволя някой от тях да ме улучи.