Мадж, Мораг, Мърл и аз се съсредоточихме върху Ролистън. Свършиха ми куршумите и захвърлих картечницата. Нещо се случваше в мрежата, но не бях сигурен какво. Извадих мастодонта и лазерния си пистолет и заедно с раменния си лазер открих огън наново.
Ролистън закрачи напред, към Мърл, който стреля отново и отново с плазмената си пушка. После я пусна, защото не искаше Ролистън облян в плазма, когато го достигне. Извади ийгъла си и мълниеносно и безсмислено изпразни пълнителя в него. Ролистън се приближи още повече и се наложи да спрем да стреляме. Прибрах пистолетите си и се засилих към Ролистън.
Видях какво прави Мърл само защото знаех какво да очаквам. Двете обсидианови ками се показаха в ръцете му, пълни с Кром Дху, извлечен от Кром и предназначен да унищожава бионанити, създаден от Кликата, за да унищожат Тях докрай, ако войната се изплъзнеше от контрола им.
Без съдействието и ресурсите на Кликата Кром Дху се бе оказал скъп и сложен за пресъздаване. По-голямата част от запасите се намираха в бункери на Земята, за да противодействат на ксеноформирането с Кром Круах. Рану, Мърл и аз също имахме от него. Този на Мърл беше в камите му, а моят и този на Рану бяха в нашите „изнасилвачи на черепи“ — ками, направени да пробиват тежкобронирани черепи. Вирусът бе в ефеса и щеше да се освободи, щом острието докоснеше плът — беше подобно на камата, с която Ролистън зарази Грегър. Извадих своята от колана на кръста си тичешком.
Мораг не можеше да се прицели в Ролистън и затова взе на мушка Сивата дама, която се биеше с Рану. И той беше извадил изнасилвача си и се мъчеше да отбягва и парира нереално бързите атаки на Сивата дама. Тя здраво го наритваше.
Мораг се хвърли във въздуха и описа съвършен ритник, но Сивата дама я изрита първа, насред скока. Рязко изхрущя кост, когато петата й срещна лицето на Мораг. Прилоша ми от звука. Мораг отметна глава, прелетя покрай Рану и Джоузефин, падна, и остана неподвижна.
Сивата дама се извъртя на един крак, а с другия, още вдигнат, продължи траекторията на удара си и заби коляно в главата на Рану. Беше толкова бързо, че Рану не можа да реагира. Коленете му поддадоха, той се препъна и рухна на земята.
Мърл посегна с почти същата скорост към Ролистън, който улови ръката му. Ударът обаче бе финт, за да може Мърл да улучи с другото си острие. Само че Ролистън улови и тази ръка. По лицето на Мърл се изписа паника, а в следващия миг Ролистън просто счупи и двете му ръце с такава сила, че костите излязоха през плътта и подкожната броня. Виждаха се като издутини под ръкавите на инерционната броня, която бързо потъмня от кръв. Мърл отново закрещя. Не беше за чудене.
Стигнах до Ролистън и замахнах. Той хвана и моята ръка, а после използва инерцията ми, за да ме запокити в стената. Рикоширах в мъртвите мутирали Берсерки и паднах на земята, дезориентиран.
Поклатих глава. Смътно регистрирах, че нещо се случва в мрежата. Нямаше време. Камата, къде е камата? У Ролистън. Знаеше. Мамка му, та нали той беше родил идеята.
Мораг и Рану се бяха вдигнали с мъка на крака и нападаха Сивата дама. Тя с лекота отбягваше и блокираше ударите им едновременно. Когато някой се откриеше, го контраатакуваше с ниски ритници, лакти и длани в стави или в нервни средоточия. Изкрещяваха от болка при почти всяко нейно докосване. Когато пък поемаше инициативата, преместваше едната си цел на пътя на ударите на другата. Мораг не уцелваше Джоузефин, но за сметка на това уцелваше често Рану.
Ролистън захвърли камата. Мадж отново откри огън по него. Взирайки се в Ролистън, се сетих за всичко, което бе сторил и вкарал в действие. Виждах лицата на всички Жребци, САС-овци, военноморски спецвойници, всякакви други спецвойници, разузнавачи и кашици, за чиято смърт бе отговорен. Всички приятели, които бяха загинали пред очите ми, цялата болка, която бе причинил. В миг на просветление и съвършен, леден гняв, осъзнах, че ще го убия, каквото и да ми струва.
Видях какво се случва и в мрежата. Равнината от обсидиан бе обвита в мъгли. Божествено красиви, божествено страховити, но все пак хора, крачеха през мъглите, подобни на сенки. Бяха като великани след хакерската ни армия, намираха последователите си и ги даряваха с божествен софтуер. Все едно цялата религиозна история на човечеството бе оживяла в мрежата. Подобно на първообразите си не се сражаваха заедно с нас. Играеха собствени игри, но днес възнаграждаваха следовниците си, възнасяха ги. Повикът на Мораг беше чут.
Усмихнах се. Извадих и осемте си остриета. Ролистън бавно се обърна към Мадж. Не припираше, Мадж не бе никаква заплаха. Една от ръцете му се преобразяваше в плазмено оръжие: готвеше се да убие още един от приятелите ми. Мадж лежеше, където бе паднал, и не спираше да стреля.