Скочих на гърба на Ролистън и размахах остриета като диво животно. Със сила, за която не подозирах, пробивах вкоравяващата се плът, просто блъсках по него неспирно. Обля ме черна сукървица, като Тяхната кръв, кръвта на цяла извънземна раса от негови жертви. Беше откровение. Низко откровение: бях съсъд на ярост, по-бърз и силен, отколкото някога съм можел да бъда. Бях див звяр, подсилен от кибернетика, извънземни твари в кръвта си и гола шибана ярост. Ролистън се изненада от целеустремеността на атаката ми. И аз бих се изненадал, ако имах място в ума си за каквато и да било друга мисъл.
Главата му остана в ръцете ми. Тялото му падна на земята. Бях покрит от глава до пети с кръв и черна слуз. Почти не можех да дишам. Бях се превърнал в нещо друго. Почудих се — дали Техните нанити в кръвта ми бяха просто носители на отмъщение, или самозащита на расата им?
Обезглавяването на Ролистън разсея Сивата дама за миг, защото Мораг я улучи с юмрук в скулата. Тя пък отвърна с ритник, достатъчно силен, за да счупи ребра. Рану финтира с ляво кроше — Бран лесно го блокира. Дясната ръка на Рану се разми, тъй бързо замахна. После той отстъпи. Камата с Кром Дху стърчеше от рамото на Сивата дама. Тя бавно завъртя глава към нея. Оръжието щеше да унищожи всички бионанити, които толкова години й даваха превъзходство над нас, простосмъртните.
В мрежата армията ни бе полетяла, оставяйки сребристи дири сред отраженията на вражеските кораби.
Главата в ръцете ми се разсмя. Сведох поглед, ужасѐн.
— Какво се надяваше да постигнеш? — попита ме Ролистън.
Пуснах главата и отскочих. Тялото му се изправи и се пресегна към нея. От врата му и от откъснатата глава вече се извиваха черни вени. Съединиха се, когато Ролистън постави главата си обратно на раменете.
Сивата дама извади камата от рамото си и я захвърли, вече празна и безполезна. Мораг стискаше гръдния си кош и клатеше глава съкрушено. От пръстите на Сивата дама се подадоха черните й остриета скалпели. Беше твърде бърза за Рану — разкъса подкожната броня на лицето му и остави четири дълбоки резки. Той се препъна назад и падна.
— Приключихме ли вече? — попита Ролистън. Започваше да звучи ядосано. — Натанцувахме ли се?
Хвърлих поглед към камата си на пода.
— Сигурно не — предположих, но ако ножът не бе помогнал срещу Бран, значи нямаше да помогне и срещу Ролистън.
Той проследи погледа ми.
— Не разбирате ли срещу какво се опълчвате?
— Винаги съм знаел, че си чекиджия.
Мадж се позасмя. В устата му се появи запален фас.
— Знаеш, че битката щеше да е приключила отдавна, ако не беше осквернил плътта си — рече Рану с горчивина.
По стойката му виждах, че е готов да продължи да се сражава. Мадж се канеше да застреля Сивата дама в гръб, Мораг също се канеше да я нападне.
Дълго време се взирах в Мораг. Тя направи същото. Не се усмихна. Кимна. Стигаше ми. Обърнах се към Ролистън. Отново се зачудих защо е гол. Може би никакви дрехи не бяха достойни за новоизлюпения бог.
— Е, ще приключваме ли? — попитах.
— Приключено е — отвърна той.
В залата влетяха мутанти от Черните ескадрони и насочиха крайниците си оръжия към нас.
— Глупости — беше най-доброто, което ми хрумна.
— Това беше игра, разсейване, нищо повече. Контролирахме всяка ваша стъпка — каза Ролистън.
— Глупости! — повторих, с повече чувство. — Мисля, че добре те стреснахме.
Той го обмисли.
— Имаше някои изненади, но какво постигнахте накрая? Премахнахте Демиург от изолираната система на „Буш“ с цената на един от своите. Просто ще отворя вратите за Демиург другаде. Привикахте малките богове. Хубаво. Сега са на едно място, по-лесно ще се справим с тях — а благодарение на вас имаме представа откъде са дошли. Вашия бог го няма. Владея мрежата. Флотилията ви е унищожена, а Земята най-после ще понесе предначертаната си съдба.
— Ако ви помоля учтиво, ще ни убиете ли веднага? — попита Мадж.
Ролистън ми хвърли поглед. Сивата дама се присъедини към него.
— Няма да ви убивам, Хауърд. Не сме си дали целия труд за това.
— Да ти го начукам — рекох тихо.
— Не се тревожи, дори няма да ви обладаем. Е, може би господин Нагаркоти, колкото да изнасили семейството си.