Рану потръпна. Изглеждаше ужасѐн.
— Не, вие сте толкова примитивни, че само ще можете да наблюдавате възнесението на света. Ще сте в различен облик, разбира се. Ще експериментираме с нервни окончания и агония в развлекателни нови форми. Ще ви превърна в музикални инструменти, в причудливости, за свое развлечение.
— Знаеш ли, всички Жребци те мразеха, защото мислеха, че си безскрупулно копеле. После се захващаш с това и всички ги е страх, защото си тотален откачалник. Аз обаче никога не съм те мразил. Просто не те харесвам, защото си крайно отегчителен — отсече Мадж и угаси цигарата си.
Започна да лази към Мърл, проснат на пода, разкривил лице в агония. Мадж не обръщаше внимание на гротеските от Ескадроните. Какво ли още можеха да му сторят?
По лицето на Ролистън се изписа гняв. Наистина не можеше да разбере защо подобни низши твари — измет, войничета, дребни престъпници, провалени едри престъпници, журналисти, бивши проститутки — не биха се проснали в краката му. Наистина си беше повярвал, че е бог. Като се изключи силата, която притежаваше, цялата работа беше жалка. Бяхме му в ръцете — мъртви, или дори по-лошо. Щяхме да сме играчки за кошмарните му фантазии. Но не можех да се отърся от чувството, че сме победили, или по-скоро, че не можеше да ни докосне. От друга страна ми се струваше, че това няма да ми е особена утеха в изтезанията занапред, но човешкият ум си има граници. Щях да полудея, да спра да чувствам каквото и да било, да изпадна в кома.
— Ако ще се правиш на суперзлодей, имам ли време да пийна? — попита Мадж.
Аз казах:
— Виж, ще ни сториш ужасни неща, ясно. Честно казано, малко се уморихме да се разхождаме из хралупката в главата ти, в която се опитваш да превърнеш света. Няма за какво да си говорим повече.
Той кимна, сякаш разбираше. Тогава пръстите му се превърнаха в остриета. Заби ги в гърдите ми. От устата ми се процеди кръв. Болеше ужасно, но не изкрещях. Рану трепна. Мадж се провикна изненадан, Мораг също, закривайки уста с ръка. Мърл си имаше свои проблеми.
Усещах пръстите му в мен. Нямаше проблем, вътрешните органи нямат нервни окончания. Изплюх още кръв. Отново дочух омразния любовен зов на предупредителните иконки, които ми съобщаваха, че скоро ще умра.
— Майоре — промълви Джоузефин и сложи ръка на рамото на Ролистън.
Той сведе поглед към мен. Тя ме гледаше втренчено.
Нещо в едно отдалечено кътче на съзнанието ми подсказваше да обърна внимание на мрежата. Странен момент за това, но го направих. Сребърен огън се изливаше от оръжията, крайниците, устите и какво ли още не в мрежовите отражения на корабите от флотилията на Ролистън. Сребърният огън намираше обладаните. Беше същата програма, с която бяхме освободили Рану. Мнозина от обладаните щяха да умрат. Не бяха физически и психически силни колкото Рану. Усмихнах се на Ролистън, докато той моравееше от гняв. Сигурно чувстваше масовия екзорсизъм и го болеше, надявах се — не по начин, който му харесва.
Всичко това се изписа по пластилиновата му плът: чертите му се разкривяваха и променяха, навярно извън неговия контрол. Лицето му стана наполовина демонично, наполовина насекомоидно. Осени ме, че това не е просто омраза към нас, а страх и самоотвращение във физически облик. Никога не се бе смятал за човек и се ненавиждаше. Ако не беше бръкнал в гърдите ми, щях да го съжаля.
Езичника крачеше през равнината от черен обсидиан към четирите черни слънца. Около него пращяха мълнии.
Обърнах се към Мораг. Гледаше към мен и Ролистън, изглеждаше ужасена. Исках да й кажа, че всичко ще е наред. Може би успях. Обърнах се към Ролистън и му се присмях.
— Татко? — каза Джоузефин, вече обезпокоена.
— Виж какво си направил със себе си — казах му и затворих очи.
Не исках лицето му да е последното, което виждам. Представих си Мораг. Ролистън сви юмрук.
26.
Мораг
Любимият ми умря пред очите ми. Джейкъб умря пред очите ми. Ролистън изтръгна сърцето от единствения мъж, когото съм обичала, и го смачка. И Посланик вече го нямаше, изгубен, уплашен, толкова далеч от всичко познато. Бяхме го използвали като инструмент, защото можеше да обработва данни с невъзможна скорост. Не бяхме по-различни от Ролистън и това, което правеше с Тях. Нямаше Тяхна технология, имаше само Тях. Цяла друга раса. Посланик се превърна в оръжие, в мост, част от Езичника, за да проводи Бог в изолираната система и да унищожи Демиург, да изолира Ролистън. Посланик го нямаше, част от мен липсваше, а Езичника и Бог бяха едно.