Над три четвърти от оцелелите след екзорсизма се самоубиха. Мнозина от останалите свършиха в лудници. В края на краищата Демиург беше вирусна лудост. Чудех се дали, ако беше изложен на лудостта на Ролистън, истинският Джейкъб би бил добре. Мисля, че щеше да оцелее, но това щеше да го преследва цял живот.
Е, поне след екзорсизма повечето от важните хора се предадоха. Едва после научихме, че на много от вражеските кораби е имало оръжеен контингент директно под командването на Ролистън, за да държи под контрол собствените си флотилии, и въпреки това по време на сражението там е имало много бунтове. Повечето били потушени от автоматизирани системи под контрола на Демиург. В много отношения онова са били най-големите храбреци от всички. Не са имали никакъв шанс, но това не ги е спряло.
Лаланд 2 обяви независимост. В управителния съвет имаше познати лица. Корпорациите се бяха разлютили. Трябваше да плащат на хората и да се отнасят нормално с тях. Щеше да е удар по печалбите им. Е, нека свикват. Никой на Земята не искаше още сражения. А и за Земята би било много по-евтино колониите да се грижат сами за себе си. Слънчевата система си оставаше най-големият им търговски партньор. Винаги ламтяхме за ресурси. Останалите колонии щяха да последват примера на Лаланд 2.
Шаркрофт беше мъртъв. Обичаше да прекарва време в сензорни симулации, величави фантазии, където беше цял, млад, силен и го боготворяха. Където можеше да наранява хора. Езичника го бе разбрал, докато работехме в Чистилището. Въпреки недостатъците и комплексите си Езичника наистина бе един от най-забележителните хакери на поколението си и ни беше спасил. Отново. Беше разработил тайна програма за покушения. Без Бог Шаркрофт отново беше започнал да строи империи. Рану се вмъкна в Чистилището и пусна програмата в една от фантазиите на Шаркрофт. Една от виртуалните му жертви го беше убила. Бездруго си беше изживял живота.
Виртуалното място, където се намирах сега, се наричаше Орлово гнездо и тънеше в императорско величие — империя, която така и не се бе случила, заразена още в зачатие с отвратителни антихуманни идеи. Поредната мегаломанска фантазия — нереално красиви жени в краката на някакъв сополанко. Не бе възможно подобни жени някога да са съществували, а и едва ли щяха дори да обърнат внимание на зло малко копеленце като Месер.
Изненада се, когато жените изчезнаха и отвсякъде поникнаха цветя. Останал беше гол и сам. Убежища като това ужким бяха трудни за откриване и почти невъзможни за проникване. Изглеждаше уплашен, не разбираше какво се случва. Как можеше този чекиджия да е убиецът на Джейкъб? С голямо усилие овладях гнева си.
— Здравей, Месер.
Излязох от стената като Девата на цветята.
— Ти…
Лицето ми беше същото, но все пак се впечатлих, че ме позна толкова бързо. Последния път бях облечена като последователка на неонацизма, с бръсната първи номер глава. Пристъпих към него по килим от цветя.
— Браво на теб — рекох и се усмихнах широко.
Седнах на старовремския диван до него. Той се отдръпна, почти се сви на кълбо. Сега, когато не контролираше нищо, сякаш се срамуваше от голото си тяло. Това, че бях влязла в убежището му, беше недвусмислена демонстрация на сила. Освен това бях изключила функцията на аватара му да изглежда облечен.
— Уби приятеля ми — рекох мило.
— С-с-съжалявам.
— Не, страх те е. Това е друго. Уби го, защото така ти щукна. Защото си чалнато момченце, сковано от страх и с глава, пълна с глупости. Видях наскоро до какво води това, в мащаби, от които още ми се вие свят. Трябва да те убия, нали? Не за да ти отмъстя, а заради това, в което можеш да се превърнеш, заради щетите, които можеш да нанесеш, заради болката, която можеш да причиниш.
— Ще се променя… — започна той.
— Не, няма. Пак говори страхът ти.
Махнах с ръка пред лицето му — малко театралничене, но и така кристалните му многофасетъчни очи изчезнаха. Под тях имаше чифт хубави и зелени. Поне аватарът му имаше такива. Изглеждаше още по-гол и уплашен, както само мъжете могат да изглеждат в този вид.
— Трябва да намериш начин да живееш, свободен от страх. Може би дори след като успееш, ще продължиш с тези глупости, но се съмнявам. По света има много лоши неща, много неща, от които може би трябва да се боиш. Но нищо, има и хора, които ще ти помогнат, ще те съхранят, ще ти пазят гърба, ще ти помогнат сам да си помогнеш. Нещо повече. Ще те приемат.