Продължих:
— Ще намерим начин да изкореним злото, да го осветим и да го покажем на всички. Да видим, че, подобно на теб, страшното не е толкова страшно.
Той ме гледаше неразбиращо, все още ужасѐн. Сякаш слушаше някаква луда. Може би така си и беше.
— Повече от всичко имаме нужда от нови, по-добри представи за всякакви неща на този свят, а твоите представи са стари, лоши и дори малко отегчителни. Трябва да започнеш да мислиш сам. — Той кимна. Още не разбираше. Сви се назад, когато го погалих по лицето. — Нещата ще се оправят — обещах му и наистина го мислех.
Изправих се и се запътих към стената. Пресегнах се към цветята, растящи от нея, но спрях и го изгледах през рамо.
— Знаеш ли защо си още жив? — Той поклати глава. — Защото, макар да си бил ужасен, ти се би заедно с хакерската ни армия. Видях те. Някак, дълбоко и несъзнателно, си искал нещата да се оправят.
Той само ме изгледа.
— Опитай се не просто да реагираш. Замисли се за думите ми. Оставям ти цветята. Много са хубави. Звучи малко самохвално, но е така.
Излязох през стената.
На Фиона изобщо не й се размина толкова леко. Открих я в един скъп клуб в Единбург. Биячите не искаха да пуснат четири чорлави копелета като нас. Е, три — Мърл се беше изтупал. Рану и Мадж ги убедиха. Не ги нараниха твърде зле. Едно от предимствата приятелите ти да са корави копелета (и да те пазят като порцеланова чашка).
Бях анализирала изображенията, които злата кранта беше пуснала в мрежата, бях разбрала коя е и къде да я открия. Седеше с групичка приятелки и някакви свои биячи. Рану и Мадж се оправиха и с тях. Мърл просто си поръча питие. Знаеше, че това няма нищо общо с него.
Някакъв чекиджия, Алистър, се опита да се намеси. Толкова го уплаших, че май се насра. Скъсах му задника от бой. Можеш да извадиш едно момиче от Дънди, но…
И ето ни сега на един склон в планините. Вали, духа: прекрасно е. Гледаме към Лох Карон и пием уиски. „Гленморанджи“, питието на Джейкъб. Усещам него във всяка глътка.
Рану е с мен, четирите резки върху лицето му още заздравяват. Мадж също, разбира се, пуши джойнт, но като цяло е трезвен и едва владее емоциите си. И Мърл е тук, ръцете му още са в отливки от медгел. Не ми пука на колко корав се преструва — дошъл е заради Мадж, личи му. След това ще се разделят.
После отиваме в Непал. Искам да се срещна с Ашми, Янгани и Сангар — да разбера защо Рану не спря да се бори в тяхно име. А и място, пълно с гуркхи ветерани, е доста безопасно за живеене. И Мадж ще дойде с нас за малко. Ще помогне. Това, което ние можем в мрежата, той го може във физическия свят. Мърл няма да дойде. С това, което сме планирали, казва, че е относително сигурен, че ще му платят да ни убие. Мисля, че беше почти сериозен. Вероятно ще откаже. Да ни убие, де, не парите.
Ще започнем отново — нещо като Бог, но ще си дадем повече време, ще го обмислим по-добре. С по-добри параметри. Ще оставим на хората повече уединение. Започнахме мрежа от хакери за събиране на информация и друга, от разследващи журналисти и други заинтересовани хора с умения в областта, които Мадж щеше да координира.
С решение, не толкова всеобхватно като Бог, можехме да пропуснем нещо. Хакерите и разследващите хора щяха да уловят част от него, но се надявахме да можем да оставим на хората повече лично пространство и достойнство. Никой нямаше да ги наблюдава непрестанно. Можеха да си гледат порното, без всички да разберат.
Нямаше да предприемаме и нищо грубо, просто щяхме да покажем на хората истината, доколкото силите ни позволяваха. Но щяхме да се отбраняваме по всевъзможни интересни начини, ако се опитваха да ни наранят.
Не ни интересува дали имате пари или власт. Искате ги. Работите за тях. Ние просто искаме да си живеем живота. Пука ни за издевателствата. Хората са по-важни. Не сме шибани ресурси. Ако се правите на интересни, ще ви изобличим. Искаме просто равни условия, еднакви възможности. Лошите може да разполагат с цялата власт, с цялата жестокост, с всичките оръжия — но ние сме много. По-скоро ще сме. Не ни владеят правителства, не ни владеят корпорации.
Дали ще е идеално? Не. Ще има злоупотреби и корупция, няма как. Организацията ни е от хора, все пак. Но ще се постараем.