Подавам празната чаша на Мадж.
— Още едно? — пита ме.
Поклащам глава. Той ме поглежда въпросително. Опитвам се да не мисля за резултатите от теста и да не се пипам по корема. Сигурна съм, че го правя отново и отново и може би съм се издала. Ама че съм безстрашна, няма що.
Изправям се, взимам урната и я отварям. Човек трябва да внимава как разпръсква пепел на вятъра. Всички получаваме по малко Джейкъб по физиономиите, закашляме се, плюем.
— Съжалявам — казвам им.
Мадж се разсмива пръв, после всички се присъединяват. Джейкъб, възкръснал веднъж, но никога отново, няколко секунди се носи из въздуха, а после вече го няма.
Рану ми подава тромпета. Щом мога да се науча да управлявам подводница само с обучителен софтуер, колко труден ще да е за мен един тромпет? Надувам го. Издава ужасяващ звук.
Благодарности
Отново искам да благодаря на:
Д-р Хейзъл Спенс Йънг и Скот Йънг за неспирната подкрепа.
Искам да изразя благодарността си и на членовете на игровата общност за всички причудливи начини, по които подкрепиха романа и разпространиха новината за него. Те са твърде много, за да им благодаря поименно, но ще спомена само Лордовете на Бери, Братята на Бурята, Гилдията, Слийв и Колесничарите. Останалите — знаете си кои сте.
Благодаря и на блогърите, споменали и рецензирали книгата, особено Марк Чити, Адам Уайтхед, Уве Яншон, Джеймс Лонг и Аманда Рътър. Тази все по-важна част от фен-общността заслужава повече внимание.
Благодаря и на разработчиците и художниците, свършили великолепна работа по уебсайта — Джеймс Филипс, мистериозната Карма, Никола Смит (която има и щастието да ми е сестра), както и Тулия Пекулиар.
Благодарности на Диан, Тобайъс Хийсън и Тим ДеФилип за навременното чили и съветите как се отваря врата.
Съпътстващи илюстрации към сайта и поредната великолепна корица дължа на Спиротекник, псевдоним на Мартин Бланд.
Задължен съм на другарите автори Стивън Дийс и М. Д. Лахлан за компанията, съветите и крайно нужния сарказъм — а също и на Дан Абнет, Анди Ремик, Адам Робъртс и Стивън Бакстър, задето отделиха време да прочетат „Ветеран“ и да ми пратят коментари.
Незаменима помощ ми бяха и четинестият ми агент Сам Коупланд, редакторът ми Саймън Спантън, както и Джон Уиър, Джилиън Редфърн и Чарли Панайоту от Голанц и коректорът ми Хю Дейвис — надявам се да ти плащат добре да ми оправяш граматиката.
Благодаря на семейството си за подкрепата, ентусиазма и нерядко за търпението им, като този път, за разлика от първата книга, няма да забравя да спомена и баща си (може ли Съюзът за защита на бащите да спре да ми праща възмутени писма, моля?).
Накрая искам да благодаря на всички, които прочетоха „Ветеран“ и си направиха труда да коментират и рецензират романа, било то положително или отрицателно, както и на всички книжари, успели да го пробутат на читателите. Усилията ви не остават неоценени.