— И как ще измъкнеш тази информация?
Той само ме изгледа. Продължих:
— Не можем да се скрием от Бог, как ще се скриеш от Демиург?
— Ако не можех да се скрия, нямаше да водим този разговор — рече отмерено.
Явно бе проверил обстойно мястото за буболечки.
— Сама ли ще я пуснеш да отиде? — попита ме.
Отдавна не съм му бил толкова ядосан — откакто ми измъкна ръката протеза и ме преби с нея.
— Върви да се шибаш, Рану. Шибай се, шибай си и емоционалното изнудване! — Мисля, че гневът в гласа ми го сепна. — Но щом ще си играем така, когато си оставиш кокалите кой знае къде на майната си, какво да кажа на децата ти? „Тате умря на идиотска мисия за същите шибаняци, с които воювахме поначало и почти ни видяха сметката.“
Когато млъкнах, по лицето му личеше истинска болка. Изглеждаше по-раним, отколкото някога го бях виждал.
— Не говори повече за семейството ми — рече, обърна ми гръб, и излезе от стаята.
Чувствах се като говно. Въпреки опитите да се избием в началото на познанството си — с едностранчив, не мой успех, — Рану си оставаше непоклатим. Беше се справил с всичко, което му се изпречваше на пътя, никога не се оплакваше.
През прага припъпли цигарен дим.
— Записваш ли ни? — попитах Мадж.
— Мда. Да им го начукам на сигурността. Знаеш ли, че снощи няколко от хората на Шаркрофт ни наблюдаваха, а в сградата отсреща имат цял екип?
— Бях забелязал кибиците, но за екипа не знаех.
Обаче имаше логика. Само дето тия дни нямаше как да предадем данните по мрежата. Рискуваме дори с радиовълните, защото в мига, когато Бог узнаеше, щеше да узнае и всеки друг, ако само попита.
— Рану оправи ли се с тях? — попитах.
— Без фатални последствия. — Ето защо се беше покрил през първия половин час от вечерта. — После разкара буболечките от стаите ни. Увери се, че няма нищо богоподобно наоколо, и включи белия шум и други контраразузнавателни джунджурии. Затова пълната ти липса на дискретност не прееба никого.
— Мислех, че мразиш цялата работа с оперативната сигурност — казах.
— Така е. Пречи ми да научавам всякакви неща. Ти обаче си падаш по тия работи. Да не се опитваше да им издъниш операцията, преди да пратят Мораг в Космоса?
— Влизаш или излизаш? — попитах. Мадж се подвоуми на прага. Беше си надянал някакви скъпарски очила, а в едната ръка държеше бутилка текила. — Всичко ли чу?
— Е, не и секса ви. Тоест, не целия.
— Човече, шантав си.
Мадж си взе стол и седна, качи каубойските си ботуши на леглото.
— Дай да пия — рекох.
Той поклати глава и удари една глътка от бутилката, ухили ми се и запали цигара.
— Фас? — попита. Яко се изкуших.
— Просто ми дай да пия. Стига си се стискал.
Подхвърли ми бутилката. Отпуших я и отпих от гадостта, опитвайки се да пренебрегна червейчето вътре.
— Мадж… — Забих поглед в бутилката. — Цял живот пилиш нервите на хората, а те все така си говорят с теб. Аз се мъча да не ги дразня, а пък все не успявам.
Той помисли.
— Смятам, че повече ги уязвяваш — рече накрая.
— Не нарочно. А и ти също казваш груби неща.
— По-женчовски не можа ли да го кажеш? Владея очакванията на хората. Очакват да ги дразня, така че им казвам болезнената истина, а те го приемат. Сега какво? И с мен ли ще се отчуждиш?
— Както е тръгнало… И ти ли заминаваш?
— Заеби. Това е тъпунгерска работа. Виж, кефя се да хвъркам в бойни кораби и да фуча с бронирани коли, да стрелям и да взривявам боклуци, но си прав. Не знаят в какво се навират. Имат каквото обучение им трябва, по-скоро Рану го има, но никога не му е трябвало да го прилага. Това е подмолна мисия, работа за престъпници, терористи…
— Вършили сме такива неща.
— Не и така. Гледай сега, жив и здрав да си, Джейкъб, но големият ти план да се справиш с Кликата и убийствата да спрат — все благородни неща, колкото и да не ми се нрави новоизлюпеният пацифист у теб, — беше да се въоръжим до зъби и да излезем по телевизията. Разбирам целта. Беше страхотно. Но, мамка му, не сме по потайните неща. Твърде малко знаем и без никакъв начин да поддържаме контакт или да предадем информацията оттам си губим времето. Подобни неща трябва да са част от мащабен план — ако не са, е, губим си времето.
Озадачих се, че Мадж ме разбираше толкова добре.
— Значи съм прав?
— Звучиш изненадан. Да, прав си.