Мишените ни така се бяха сгъстили, че почти не помръдвахме оръжията, когато сменяхме прицела. Всички бяхме ранени някъде. Лицето ми изглеждаше отчасти разтопено, кракът ми кървеше от едрокалибрен шрапнел от един уокър, а ударът ме бе съборил в калта и вътрешностите, беше пробил нагръдника ми, инерционната ми броня и вградената ми подкожна броня. Чувствах, че раната е тежка, но Брауни, медикът ни, беше заета.
— Приключих! — заяви Грегър, грабна две фраг-гранати от снаряжението си и ги запрати към ордата напредващи извънземни, за да ни даде време. Удари бутона за разкопчаване на жироскопичната сбруя и я остави да пльосне в окървавената кал. После извади личното си оръжие от кобура на колана си, разпъна пълнителя и започна да стреля. Беше слаб заместител на релсотрона.
С отслабената ни огнева мощ един от Берсерките успя да се провре между стрелковите ни траектории. Понесе много куршуми, странно течната му кожа се набърчи на вълни. Замахна отдолу нагоре с назъбеното си острие, отсече края на пушката, мина през инерционната ми и подкожната ми брони и простърга по нагръдника ми. Заседна в мишницата ми. Дееба, много, много болеше. Крещях, а Берсеркът ме вдигна от земята. Мускулите ми се разтрептяха диво, а аз изстрелях остатъка от пълнителя си. Доркас допря дулото на своята карабина в Берсерка и стреля ли, стреля, докато създанието се пресегна с другата си ръка, сграбчи махащата ми предмишница и дръпна. Онова отпреди малко никаква болка не беше в сравнение с това, да ми откъснат ръката.
Берсеркът сякаш стана на мътеница от стрелбата на Доркас. Строполих се в калта и преживях няколко неописуеми мига, преди системите за овладяване на болката да се включат и да заизпразват вътрешните ми запаси от болкоуспокояващи. После просто останах неподвижен и изтръпнал. Откъснатата ми ръка ме сочеше, като че обвинително.
Спасителната стрелба на Доркас бе разкъсала огневия ни фронт. Той трескаво се опитваше да презареди карабината си, когато ноктестият крак на един Берсерк го притисна в калта до мен. Обърнах се вцепенено към него. Крещеше, но по-скоро от гняв, отколкото от болка. Кракът стисна и в главата на Доркас се отвориха няколко рани, блъвна кръв. Сега лежеше на една страна, опитвайки се да вдигне карабината си към Берсерка. А той допря дулото на оръжието си към главата на Доркас и тя се взриви, а калта и вътрешностите под него се изпариха в черния енергиен разряд.
Опитвах се да извадя бенелито от кобура на гърба си, но той беше над дясното ми рамо, тъй че не го стигах само с лява ръка. Дори през фугата, отворена от болкоуспокояващите и шока, знаех, че просто се движа на автоматик. Берсеркът, убил Доркас, се обърна към мен. Е, доста повече бях избил от Тях, отколкото Те бяха успели да откъснат от мен. Разкисках се. Бях уморен. Сякаш Берсеркът бавно се привеждаше напред, протягаше се към главата ми, но пък времето тече различно на подсилени рефлекси и мисловни обороти.
Случи се обаче нещо странно. Ненадейно от Берсерка увиснаха две едри, гневни четириноги — сякаш кучета, макар че това беше абсурд. Кой ще вземе кучета на такова място? Огромни кучета с купища кибернетика по тях, подсилени мускули и стоманени челюсти с външно захранване. Сега тези челюсти се бяха впили в Берсерка и го дърпаха назад, по гръб.
Берсеркът успя да откопчи едно от кучетата. То се претърколи, плъзна се в калта и се изправи незабавно. Изглеждаше, сякаш ръмжи, но не чувах нищо, или поне не го долавях през филтрите си. Второто куче успя да свали Берсерка, но извънземното го хвана за главата и изстреля дълъг откос от костеното си оръдие. Превърна животното в парчета месо и кибернетични чаркове.
Берсеркът тъкмо се надигаше бавно, когато нещо друго, много по-голямо, го връхлетя. Отначало реших, че е още едно куче, защото бе връхлетяло на четири крака. Каквото и да беше, бъхтеше Берсерка с предните си крайници, вкопаваше го в земята. Докато наблюдавах стъписан дланите, от които хвърчеше черна сукървица, осъзнах, че това пред мен е човек. Някой смазваше с голи ръце Берсерк. Което беше ненормално.
Мъжът се обърна към мен и се ухили с неестествено уголемена уста, също опръскана със сукървица и пълна със стоманени кучешки зъби. Не можех дори да проумея колко модификации има по него, физиологията му беше почти напълно изменена. Имаше тялото повече на хищно животно, отколкото на човек. Ставите на краката му бяха разположени различно, а ръцете му бяха дълги, позволяваха му да тича на четири крака. На гръб носеше автоматична пушка, но явно предпочиташе ръкопашния бой.