— Ракети! — провикна се някой, май че Грегър.
Дирите им ми се сториха едно от най-красивите неща на света, точно преди да разцъфнат опасно близо до нас и да покосят пълчищата от Тях, готови да ни прегазят.
Топлината по лицето ми ме усмихна, докато не започна да пари. Голяма работа, бях тъпкан с наркотици. Реших да се изправя. Трудно беше, но ми се получи. Смених гледната точка. Още модифицирани човеци и кучета се сблъскваха с Тях. Три киборга и две кучета повалиха един уокър. Никога не бях виждал нищо подобно.
Мантрата на Шаз, зовът за въздушни подкрепления, бе спряла. Бе я заменил глас с тежък акцент, който искаше незабавна екстракция. Очевидно английският не бе родният му език, но въздушните и огневите подкрепления си служеха само с него.
Дочух непогрешимия звук на картечни релсотрони и видях два осемколесни бронетранспортьора да се включват на помощ на спешените войници. Празните ракетни батареи на машините още димяха.
Стори ми се, че трябва да помогна, и извадих мастодонта. Друг Берсерк се изпречи на пътя ми и скри от поглед огромния психопат, който току-що буквално беше вкопал в земята триметрово извънземно чудовище. Закрачих към Берсерка, без да отпускам пръст от спусъка. Масивните куршуми раздробяваха хитиновата му броня и разкашкваха тялото отдолу. Свършиха ми куршумите, но продължавах да натискам спусъка.
Берсеркът изведнъж се разпадна и пред очите ми отново се разкри киборгът хищник. Усмихваше ми се с два реда страховити зъби. Държеше автоматичен пистолет, който подобаваше на собствените му размери, а дулото димеше. Явно не му пречеше, че бях насочил оръжието си към него и щраках на празни обороти.
— Свършиха ни мунициите! — извика ми. Говореше ми бавно, като на дете. Чукчето на мастодонта прещрака още веднъж. — Ще ни трябват вашите хора, за да покрият екстракцията!
— Невъзможно. — Беше Шаз по канала за свръзка. — Няма да припарят до подобно огнище.
— Бронетранспортьорите ви са най-добрата ни възможност. — Грегър, отново по канала.
— За нас ще припарят — увери ни откачалката, а после продължи по канала към Командния център. — Ако хората ми и аз умрем тук, ще открием отговорните пилоти и ще ги избием, заедно със семействата им. Ще изядем децата им за урок. Знаете, че го можем. Искам незабавна екстракция.
Източноевропеец. Изпитах глупаво задоволство, че съм разпознал акцента му. Само че в приказките му нямаше особен смисъл. Как ще изяжда децата им, ако е мъртъв?
Покрай мен притича кентавър. Или бях мъртъв, или Мадж ми беше бутнал нещо. Или и двете. Още кентаври. Хибриди-кентаври със саби Ги атакуваха. Дочух с половин ухо потвърждението от Командния център, че ще ни изкарат оттук, докато се мъчех да осмисля случващото се.
— Ей толкова дълбоко сме в лайната — осведоми ме веселяшки източноевропеецът по мрежата, а на вътрешния ми дисплей се отвори нов прозорец. Беше изображение от птичи поглед. Бяхме недотам спокойният център на огромен смерч от Тях. Отвсякъде уокъри и Берсерки спринтираха към нас. Все едно някой беше разритал термитник.
Още ракетни дири, този път оттатък хоризонта — спасителите ни използваха данни от нашите чипове, за да се прицелват във въздушните подкрепления. Грегър ме сграбчи и ме събори на земята, а край нас се разрази нова огнена стихия. Земята рязко пресъхна, после прегоря, а от нас се вдигаше пара.
Въпреки болкоуспокояващите и шока гледката на тежкоподемна руска Небесна крепост на хоризонта, бълваща унищожение с всичките си оръжия, беше смразяващо величествена. Зяпах, за друго не ми стигаха акълът и силите. Единственото ми извинение беше, че с една ръка трудно се презарежда револвер. Не че Мадж не ми повтаряше да го сторя, докато презареждаше калашника си.
Почувствах развилнелите се пориви на всичките дванайсет дюзи на небесната Крепост, по три във всеки ъгъл, докато гигантският брониран кораб прелетя над нас и започна да се снишава в калта. Косеше Ги като трева с оръдията и релсотроните си. Противовъздушни лазерни системи оформиха плетеница от танцуваща светлина, докато сваляха Техни ракети. Великанският кораб се разтресе на няколко пъти, когато няколко от ракетите все пак стигнаха до него и експлодираха върху очуканата му броня. Не се приземи, за да не рискува да потъне в калта. Насочените право надолу дюзи издухаха всичко от земята под себе си — дотук с откъснатата ми ръка.