Бяхме в избата, макар че май не се нарича така, когато е под замък. Тъмница? Така или иначе, голяма подземна стая от древни на вид камъни, със сводест таван и поръсен с пясък под. Пълна бе с приятелите и сподвижниците на Леърд, от които мнозина весело подвикваха или пък просто крещяха. Причината бях аз, но само отчасти — другата част от причината, тоест другият боец, се опитваше да ме ритне в лицето. Страхотно беше. Боевете в Лохи никога не бяха такива. Разбира се, сега бях хибрид.
Мръднах назад, по-далеч от ритника-вършачка, подпрях се с лявата си ръка на пясъка, докато кракът на противника ми просвистяваше над мен. Оттласнах се, изправих се, два пъти го измлатих в слепоочието. Той се опита да се извърти, но се натресе право на крошето ми, което отлепи краката му от земята. Строполи се.
Чувствах се супер, мамицата му. По-бърз, по-силен. Изплюх кръв ухилен. Гол до кръста, вдигнах ръце като шампион, а тълпата изрева тържествуващо, много по-оживена от онази в Бойния център на Дуги.
Дойдоха да ме поздравяват. Подадоха ми една хубава дълбока чаша „Гленморанджи“, тупнаха ме по гърба. Отпих, кръвта ми и уискито се смесиха в чашата, а алкохолът ме опари. Обърсах с кърпа кръвта и потта от тялото си. От мястото си Колъм ми се усмихна. Върнах му усмивката и изплюх още кръв на пясъка.
Е, явно по-богатата половина живееше точно като нас, само че с повече ентусиазъм, по-стилно и по-удобно. Явно никой никога не се уморяваше да гледа здрави, прави възрастни хора да се пребиват взаимно. А и тази вечер не усещах болка.
Леърд беше окей като за богаташ. Бях попитал за него Бог. Беше отраснал в Стърлинг, като Грегър, само че беше доста по-възрастен. Бил подофицер с Аргайлския шотландски полк и се сражавал на Сириус, преди аз да стигна дотам, а после пък из ледените пустоши на Проксима Едно, където получил офицерски чин. Заменил го за образование и връзки, а след като изслужил срока си, навлязъл в бизнес средите.
Учил за адвокат, затова се разтърсил за причудливи проекти, които корпорациите още не си били заплюли. Открил нов начин за изработка на керамични материали, за ракети и чаркове от телеманипулатори, предназначени за Космоса. Започнал с гениалната девойка, разработила технологията, и й помогнал разработката да не попадне изцяло в лапите на корпорациите. Трябвало да прекоси опасен лабиринт от законови мерки, търговски и договорни. Оттогава си бяха разнообразили дейността и вървяха само напред. Богатството му позволяваше подобни спектакли и възможността да си играе на феодал.
Следващият боец прелетя през въздуха към мен. Претърколих се към него, под ритника му. Този беше фаворитът, подготвен специално от Алистър.
Скочих на крака и се завъртях точно навреме, за да блокирам няколко последователни ритника в главата и тялото ми. Макар да ги отразих, успяха да ме отблъснат назад. Сякаш използваше основно кунг-фу, но беше заел и нещо от други стилове, за да се нагоди към нуждите на свободните боеве.
Отново опита да ме ритне в главата. Усуках се встрани от траекторията на удара му и изритах опорния му крак. Отби атаката ми и пробва нов ритник със завъртане — явно не си беше научил урока. Както и първия път, се приведох и отвърнах със същото. Кракът ми се стовари с цялата си дължина върху него, а петата ми — в брадичката му. Оттласнах го назад, но той си върна равновесието с фукливо задно салто, а тълпата се развика одобрително. Чакай, как така аз печеля, а се радват на него?
Явно не обичаше да си изпитва търпението — опита да се приближи към мен. Вдигнах коляно, за да възпра поредица от ниски, остри, бързи ритници, а с глава блокирах няколко също толкова бързи удара с ръце. После го изритах няколко пъти в ребрата и забих лакът в лицето му достатъчно силно, за да го съборя.
Тъкмо засилвах юмрук за решителния удар, когато той ме изрита в слепоочието, от легнало положение. Залитнах назад, а той зрелищно се изправи. Още радост от тълпата. Но все пак хлапето беше младо, преди време е бил хубавеляк и вероятно не беше подсилен, колкото мен. Би трябвало да се чувствам грубиян и измамник, но не се бях забавлявал толкова, откакто тренирах кикбокс с майка ми.
Той зае изящна поза, а аз вдигнах ръце в далеч недотам изящна боксьорска стойка. Усмихна ми се през кръвта и аз му кимнах, върнах усмивката. Добро хлапе, добър боец. Подобни хора нямаше по отчаяните бойни дупки в Дънди. Време беше да го смачкам.