— Да, Алистър, отегчаваш ни — добави Фиона.
— Ти си бивш САС-овец, нали? — попита ме Алистър.
Игнорирах го. Беше ме проверил, но нямаше да му доставя удоволствието.
— Не иска да говори за това — отвърна Колъм вместо мен.
— Защо? Направи така, че всички да можем да го прочетем. Отчаяно си си търсел внимание, а? — Продължих да не му обръщам внимание. Това щеше да ми е полезно, щеше да ми изгради търпимост. — Не е много честно да участваш в бой с хлапето ми, нали? Имам предложение. Трима от моите с радост ще се бият с господин Дъглас. Съмнителните му подвизи са добре известни, не би трябвало да е особено предизвикателство за него.
Опитвах се да не се обръщам към самодоволната му физиономия, защото щеше да ме тласне към насилие.
Колъм въздъхна.
— Виж, Алистър, изгуби бой. Стига ти толкова.
— Защо? Да не го е страх?
— Що не ходиш да се шибаш, мека пишко? — предложих.
— Мисля, че те е страх — каза той с най-покровителствения тон, който някога бях чувал.
Повиши глас — за публиката. Чуха се освирквания. Бях решен да не се поддавам на натиска на групата, особено след като не бяха моята група.
— Уф, направи го! — изписка изведнъж в ухото ми Фиона. Приведе се към мен и нацупи устнички. — Направи го за мен. Постави тоя чекиджия на място. Ще ти се отблагодаря.
Пак зашава в скута ми. Колъм гледаше навсякъде другаде, освен към нас.
— Хей, хора! — обади се Алистър, без никой да го е подканял, и се обърна към тълпата. — Сержант Дъглас, бичът на личния ни живот, го е страх да се бие!
Освиркванията зачестиха и се усилиха.
— Много съжалявам — рече Колъм. — Но помисли дали да не се съгласиш, в името на спокойствието си.
— Моля теееее — отново ме подкани Фиона и отново се нацупи.
Изругах под нос и се изправих, а Фиона почти тупна на пода. Във възгласите се прокрадна радостна нотка. Алистър се обърна и успя да ми се усмихне фалшиво.
— Вероятно не искаш да слезеш на ринга, нали? — попитах го.
— Боя се, че дните ми на боец приключиха.
Дума да няма.
Върнах се на пясъка. Тълпата се раздели пред мен. Трима на един, лоша начална ситуация. Питах се какви ги върша. Нима се опитвах да впечатля тези хора? Момичето? Баща й? Защо?
Тълпата оформи три пролуки в три различни посоки. Двамата типове и жената, които се показаха, имаха впечатляващо телосложение. Движеха се, сякаш знаеха как използват телата си, а единият от мъжете и момичето имаха черни лещи вместо очи. Третият имаше по-скъпи лещи, но на гърдите си имаше татуировка на Кралските военноморски командоси — и той беше ветеран.
Жената държеше меч с полусферичен ефес, като онези, които бях видял по стените на замъка. Само дето този изглеждаше наострен и добре балансиран. Държеше меча — мисля, че се наричаше клеймор, — в едната си ръка, а в другата държеше дървен щит, подсилен с метални гвоздеи. Единият от мъжете, не командосът, беше гологлав, с лице, покрито с белези. Държеше боздуган на верига и вече го развърташе. И той носеше щит в другата си ръка. А пък бившият пехотинец разнасяше шибана алебарда. Приличаше на сатър в края на почти двуметров прът. Над острието на сатъра имаше кука. Запитах се какво очаква, кавалерията ли?
Ако не исках да рискувам да умра за нещо смислено, като това да видя сметката на Ролистън, със сигурност нямаше да рискувам да умра в някаква изба. Не ми пукаше за какъв ме мислят. Нямах какво да им доказвам. Поклатих глава и се обърнах гърбом към ринга. Само че тримата идваха от различни посоки и с все един от тях трябваше да се размина.
Жената с клеймора замахна към мен. Едва успях да се отдръпна.
— Ебати! Ти откачи ли?! Нямам интерес!
Тя само ми се усмихна и зае нападателна поза. Опитах се да мина през тълпата, но ме посрещна стена от крещящи богаташи, разкривили лица. Искаха кръв.
Получиха. Куката на алебардата ме улучи в рамото. Беше засилена достатъчно силно, за да мине през подкожната ми броня. Ветеранът рязко дръпна надолу и разкъса част от гърба ми. Почти паднах на колене. Той извади оръжието от мен и насочи острието на сатъра към главата ми. Едва успях да се приведа под него.
Завъртях се настрани, а клейморът просвистя към мен. Поодраска изкуствената ми ръка. Острието беше тежко, а аз — по-бърз. Докато се подготвяше за втори удар, опитах да изритам жената в главата, колкото имах сила. Тя успя да вдигне щита навреме, но го чух как се пропуква, а жената се олюля назад.