— Няма нищо, ще те измъкнем оттук.
Нямах представа даже откъде да започна.
— Не устисках дълго. Биеха ме.
— Не го мисли, човече.
Или са го вкарали в транс в някоя изолирана система, или ми говореше от някоя сензорна програма. Не връзваше смисъл. Ако са го изтезавали или просто са сложили ума му под ключ, защо ще го свързват с външен канал за комуникации?
— Трябва да говоря с теб, Джейкъб.
Странно, още не беше цитирал Откровението нито веднъж.
— Ще те оправим. Какво да направя, да дръпна щепсела ли? От сензорната машина, имам предвид.
— Не, искам да влезеш при мен.
Това ли беше капанът?
— Сам съм, Викарий. Не мисля, че е добра идея.
— Моля те, трябва да поговорим. Трябва да научиш за операция „Спирала“.
Операцията беше съвместен проект на Американските служби за сигурност и Британския правителствен щаб по комуникациите. Целта бе да хакнем Техните комуникационни структури. Реално трябваше да хакнем Техния кошерен разум — не че имахме представа от него тогава. Но вече знаех за това.
— Извадих декодера за ключалки от задника си — обади се Викария.
Спрях да оглеждам медицинските приспособления. Странна реплика. Прав беше — декодерът, който използвах, за да мина през товарния шлюз на „Санта Мария“ по време на бунта, беше в задника му. Ако го бяха разпитвали щателно, умът му бе разлистена книга — кой знае на коя страница бе останал отворен. Но пък защо някой от онези би го разпитвал за това — откъде би му хрумнало да му задава подобни въпроси?
— Да, и?
— И трябва да говоря с теб, тук.
— Не е безопасно. Къде са онези, които те разпитваха?
— Нямам представа. Нямам представа за времето. Почти нямам представа какво е истина и какво — не. Но знам, че в някои отношения нищо не се е променило. Демоните още кръстосват звездите, а ти още си ми длъжник. Сега.
Това вече звучеше повече като Викария.
Открих един двупосочен жак и вкарах единия край в сензорната машина. Вгледах се в другия край. Не бях влизал в симулация, откакто започна цялата каша. Опитвах се да харесам реалния свят. Трудно беше. Пресегнах се към врата си, а жакът смущаващо прищрака в куплунга.
Той се беше подготвил. Аватарът ми беше много добър. Бях аз, точно както изглеждах на „Санта Мария“, преди да започне всичко. Малко по-слаб, по-болнав на вид. Не ми харесваше. В джоба на камуфлажните ми панталони дори имаше кутия цигари. Замислих се дали да не изпуша една, тук нищо нямаше да ми стане — но след това щеше да ми се прииска и наистина.
Той изглеждаше добре и с всичкия си. Още имаше брада, но подравнена, косата му също беше подстригана. Грозният интегрален военен компютър, който обикновено стърчеше от половината му глава, го нямаше. Все още беше облечен като свещеник. Намирахме се в църква, но не като онази в Дънди. Тази беше открита и просторна. През огромните стъклописи по прозорците се лееше светлина, а прашинките във въздуха току припламваха насред полет. Камъните по стените бяха редени без хоросан. Всичко изглеждаше много древно, уютно и омиротворено.
Над олтара вместо кръст една фрактална спирала непрестанно менеше повърхността си. Всички стъклописи изобразяваха по различни начини една и съща сцена. Някакъв огромен звяр — навярно дракон, многоглав. По изображенията имаше корони и рога, а звярът явно караше звездите да падат от небето. Осъзнах, че стъклописите са анимирани. На последния имаше сияеща жена — с лицето на Мораг.
— Е, намерил си демоните си — рекох му.
— Те намериха мен.
— Какво научиха?
— Всичко, което можеше да им свърши работа, малко за нея и за теб и всичко за опита ни да създадем Бог.
— Къде сме? — Не се сещах какво друго да кажа, а Викария просто ме наблюдаваше.
— В една църква, близо до Линкълншир, където отраснах. Тамплиерски храм.
— Какъв?
— Тамплиерите са били воини монаси.
— Като Бранниците?
— Не знам за тях.
— Имах предвид, къде сме наистина?
— О, в сензорната машина. Автоматизираха разпита ми с прост ИИ-алгоритъм. Като компютърна игра, в която си винаги жертвата. Много зле скалъпено. Направих си убежище.
— Хакнал си собствения си разпит? — попитах, впечатлен.
Не се предполагаше да е възможно. Божиите заговорници явно наистина бяха сред най-добрите хакери в света.