Може би просто се опитвах да убедя сам себе си. Беше ми се сторило напълно реално.
— Ако са, отдавна са тук.
— Сигурно са пристигнали, докато сме колонизирали системата.
— Трудно е да осъзнаем Тяхната представа за времето, но Те са срещнали тези присъствия, преди да срещнат нас.
Това ми затвори устата за известно време. Накрая попитах:
— И какво мислиш, че са?
— Наистина не знам. Може би са други извънземни и търсят начин да общуват с нас, а после и път към дома, а може и да са истински — каквото и да значи това. Езичника мисли, че са наше отражение, несъзнателното ни колективно аз, проектирано в мрежата, получило някак форма и независимо съществуване. Нарича ги призраци на въображението ни.
— И?
— Какво „и“?
— Какво значи всичко това?
— Еба ли го.
— Страхотно. Поредните религиозни деветини. — Мораг отвори уста, но я преварих: — Не ми казвай да имам вяра.
— Щях да ти предложа да говориш с Езичника, той разбира повече от това.
— О, да, направо ще пририта от кеф, като го заразпитвам за религия. Той виждал ли ги е? — попитах с идеята да изместя темата.
— На Земята. Още не ги е виждал в Тяхното съзнание. Ще отведа и него.
— Тъй ли? Добре, ще му се хареса. Я чакай. Това значи ли, че ще те види гола? — Тя се засмя. И все пак представата за това никак не ми се нравеше. — А ти него ще го видиш ли гол?!
Тя направи кисела физиономия.
Събудих се от далечния писък на двигатели: беше суборбиталният военен транспортьор. Ахтар ми го беше осигурила, а след кратка разправия с екипажа дори ги навих да ми качат и мотора.
Разбира се, така и не бях говорил с Езичника за религиозните си преживявания с Нуада. Опитах се да пренебрегна случката. Не я разбирах, следователно нищо не значеше. Убеждавах се, че наистина няма значение що за създания са. Цялата работа с божествените преструвки си беше поредното пуйчене, за да използват човечеството за целите си, вероятно нечовешки. Може би просто се забавляваха. А и бях решил, че съм дотук и се пенсионирам.
След преживяванията на астероида се прибрахме у дома. Мисля, че можех и да остана там или дори да замина с Тях, ако Мораг се беше присъединила към мен, но Мадж много искаше да се върнем и да се друсаме. А и жадувахме да видим какви щети сме причинили.
За последно видяхме огромните Им двигатели, задвижващи изкорубени астероиди из Кучешките зъби. Всеки астероид бе осеян с Техните енергийни матрици — гориво, извлечено от двойната звезда, за да стигне за Изселението Им. Титаничният конвой от кораби край астероидите сякаш се точеше на хиляди километри, докато Те се готвеха да избягат от съседите си.
А нас ни прибраха у дома с модифицикация на един от корабите си за инфилтрация. Беше на практика двигател, оборудван с игловидни капсули за навлизане в атмосферата. Само че този път, когато се върнахме в системата, излъчихме сигнал през модулите за свръзка на екзоброните си. Хубавото на иглите е, че не видяхме колко на косъм сме се разминали със смъртта. Прихвана ни угандийски кораб и през целия начален дебрифинг по четирима угандийски войници сочеха оръжия към всекиго от нас. Беше доста напрегнато.
Различните отдели си ни препредаваха, опитвайки се да установят чий проблем сме в крайна сметка. Дебрифингите ставаха все по-миролюбиви, а Мадж все по-рядко се сбиваше с разпитващите. Опитвах се да им обясня, че съдействието му струва само малко наркотици, но никой не ме слушаше.
Кучешките зъби, Градът Бездна — всичко започна да ми се струва сън. Части от него бяха твърде приятни, а други — твърде нереални, за да мога да ги свържа с месомелачката на истинския свят и надвисналата война, която можеше да разцепи човечеството на две. Ако просто не го унищожеше.
В края на краищата маршал Каария се застъпи за нас и всички въздъхнаха от облекчение — станахме нечий друг проблем.
Сега, след като излязох от затвора, наркотиците на Мадж ми помагаха с настроението, а и се лекувах по-бързо. Но пътьом към Чистилището ми хрумна, че някой трябва да ми прегледа гръбнака.
Докато зяпах пустинята, имах време да помисля. Встрани от самоубийствения аспект на мисията, не се чувствах комфортно при мисълта да избивам невинни войници. Но явно това е представлявала войната през човешката история. А беше ли толкова по-различно от живота на улицата? Убивал съм хора, които са се опитвали да сторят същото с мен. Или просто си го повтарях, за да мога да спя нощем. Тук инициативата щеше да е наша. Навярно щеше да е подобно на предния път, когато спасявахме Грегър, но пък и тогава бях решил, че няма да убивам повече.