Мадж изтанцува още крачка-две до Езичника.
— Одобрявам боята — каза на свой ред вместо поздрав и сам прегърна Мадж, който после се устреми към мен.
— Виждаш ли как обезвредих напрегнатата ситуация чрез изкуството на танца? — извика за пореден път, все едно беше в нощен клуб.
— И изкуството на голия задник. Велик си, Мадж. Мерси. — Той приближаваше неумолимо. — Не ме прегръщай…
Прегърна ме. Мораг се смееше и дори Езичника се поусмихна.
— Е, свърши ли ваканцията? — попита ме Езичника, когато потупах Мадж по главата и го откопчих от себе си, мъчейки се да се оцапам възможно най-малко.
— Да. Не ми хареса. Светът е все така пълен със задници, а сега се редят на опашка да се запознаят с мен.
— Изглеждаш, сякаш не би трябвало да кръстосваш сам — каза той.
— Имаш право донякъде.
Хвърлих поглед на Шаркрофт. Както винаги, мъртвешки бледата му физиономия не издаваше нищо. Обърнах глава към Мораг, която ме гледаше хладно. Не бе дошла да ме прегърне, но и не ми се беше развикала. Считах го за малка победа.
— Има ли къде да поговорим? — попитах.
Езичника кимна и го последвахме. Мадж скочи на едно бюро, танцувайки.
— Добре би било да ме държите в течение… — започна Шаркрофт.
— Изчезвай, ако не искаш да те гръмна — отвърнах. Не просто му се зъбех — сърбяха ме ръцете да му припомня, че за мен си остава врагът.
Езичника ни въведе в малка стая. Беше като цяло празна — само едно бюро, два неудобни на вид стола от преплетени метални тръби, монитор с висока разделителна способност, холографски проектор и няколко гъвкави екрана. И това помещение представляваше пашкул от тел, но изглеждаше някак скалъпено надве-натри.
— Вие ли го направихте? — попитах. Езичника и Мораг кимнаха. — Вижте, не съм…
Мораг се обърна, изгледа ме гневно и сложи пръст на устните си. Почувствах се като пълен аматьор. Езичника и Мораг провериха помещението за подслушвателни устройства и намериха две.
— Мамичката ви, копеленца — изруга в едно от тях Езичника, а после се обърна към мен: — Само за минута излязохме, да ви посрещнем.
После провериха и нас и разкараха от мен още два бръмбара, които явно ми бяха бутнали, докато ме претърсваха. Още повече се смутих.
— Ама аз си мислех, че това тук е каква-там-беше клетка?
— Такава е. Но това са записващи устройства.
Той ги смачка. Мораг включи уред за бял шум.
— Деееебааа! — изпищя Мадж и се обърна с кръвнишки поглед към нея. — Проглуши ми ушите! Това пък защо?
Тя го тупна по бузата.
— Мадж, съсредоточи се.
След което обхвана лицето ми в шепи ми и ме целуна. Трудно мога да опиша колко беше хубаво. После се вгледа в мен. Виждах се отразен в лещите й. Зле изглеждах, но и по-зле бях изглеждал. После ме цапардоса от упор в носа. Беше станала много по-бърза и силна. Даже ме заболя. Всъщност доста си ме заболя. Залитнах назад, по-скоро изненадан, и стиснах носа си. Тя ме гледаше със скръстени ръце.
— Какво, бе?! — успях да изломотя.
— Понеже с теб приказките не вършат работа, реших направо да ти покажа колко се радвам да те видя и колко съм ти бясна все още.
Езичника се хилеше. Мадж изглеждаше измъчен.
— Само негативност около вас двамата — рече отчаян и поклати глава.
— Това може да е донякъде по моя вина — каза Езичника.
— Ами, да ти върна крошето тогава.
Допреди трийсетина секунди денят ми беше много по-хубав.
— Просто й казах, че когато се върнете, може да нямаме време да минавате през обичайния ви процес на общуване.
— Аха, страхотно. И вдигнахме интелектуалното ниво до физическо насилие? — попитах аз Мораг.
— Само когато говоренето не помага — каза ми тя с широка усмивка. Типично по дъндиевски. Винях изцяло Рану за силата и скоростта на удара. — Освен това се държиш като чеп и нямаш право да се разпореждаш.
— Не съм дошъл да се разпореждам. Къде е Рану? Искам да си поговорим на какво те учи.
Езичника и Мораг се спогледаха. Простенах наум.
— Вече тръгна — каза накрая Мораг.
Лошо. Подозирах, че ще го направи, но се надявах да не е така. Щеше да ни е от огромна помощ тук.
— Добре, ето какво предлагам: уточняваме в общи линии целите, а после обсъждаме оперативните условия, терена и подробностите по пътя, където и да ни подслушват, няма да има какво да направят. Съгласни?