Мораг погледна към Езичника. Потиснах ирационалното си раздразнение и ревност. Накрая Езичника кимна.
— Дааа! — извика Мадж въодушевено.
— Къде отиваме?
Само не Сириус, само не Сириус, само не Сириус.
— Лаланд — каза Езичника.
— Е, поне не е Проксима — отвърнах.
Лаланд беше система с червено джудже. Единствената планета, годна донякъде за живот, беше Лаланд 2, постоянно обърнала една и съща страна към слънцето си. Беше високогравитационна, богата на минерали адска дупка. Единственото по-неприветливо място беше Проксима, със замръзналата си пустош и токсични океани.
— И Рану е тръгнал пръв?
Мораг и Езичника кимнаха. Щеше ми се да попитам какво прави той. Дали имат протоколи за среща с него. Но нямах доверие на стените край нас, образно казано, затова нямаше да ги питам тук.
— Доволни ли сте, че поемам военната част от нещата? — попитах Езичника и тъкмо навреме се усетих да погледна и към Мораг. Не споменах това, което предполагах — че планират някакви заклинателни операции и че си имат собствени планове за информационна война. Мораг кимна. — И предполагам, че като цяло сме съгласни за общите цели?
Които бяха следните: да бръкнем колкото можем по-дълбоко в задника на врага и, ако може, междувременно да научим нещо полезно. По-трудно щяхме да измислим начин да предадем полезната информация обратно тук. Двамата отново кимнаха.
— Не — каза Мадж.
— Ще ти харесат — уверих го.
Той като че ли остана доволен от отговора ми.
Мораг ме тупна по главата.
— Вътре имаш нещо, което искам — каза тя.
Предполагам, говореше за данните, които ми бе изпратило нещото, наричащо се Нуада, в Тяхното съзнание.
— Леко ми писна да ме ръчкат и мушкат, а и предния път нищо не откри. Но заповядай пак. Имам нещо за теб.
Намерих файла от Викария и се опитах да го пратя на Езичника и Мораг. Не мина. И двамата ме изгледаха като идиот.
— Под информационна карантина сме — разясни ми Мораг с тона, с който младежите говорят на изкуфели старчоци.
— Откъде е? — попита Езичника.
Казах му. Дори Мадж ме изгледа сериозно, когато споменах Викария, а очите му камери се развъртяха.
— Значи е жив? — попита Езичника с неприкрита емоция.
Поклатих глава. Той покри очи с длан. Предния път не беше така разтърсен, но тогава вероятно се бе подготвил отрано. Глътката надежда сега явно му дойде в повече. Нямах представа, че са били толкова близки. Почувствах се като пълно лайно заради жегналата ме ревност при гледката как Мораг придърпа главата на Езичника към рамото си и го прегърна. През недостойните си емоции успях да се почудя как на някого с живот като нейния можеше изобщо да му пука за други хора. Откъде се беше научила?
— Добре съм — каза накрая Езичника.
Реших да му спестя кървавите подробности, а това значеше и удобно да спестя кой го беше убил.
Мораг пусна Езичника, грабна един двоен кабел и пристъпи към мен.
— Не трябва да… — започна Езичника.
Предположих, че си имат протокол, включващ някакво изолиращо оборудване, но беше късно. Кабелът щракна в един от четирите куплунга във врата ми. Почувствах го някак по-интимно от целувка. Дано не следваше още един юмрук. На вътрешния ми дисплей проблесна известието, че сме свързани. Изпратих файла, а после връзката прекъсна. Мораг се съсредоточи за миг.
— Няма проблем — каза тя на Езичника. — Знаех, че няма да ме отрови.
При все това той я предупреди да следва процедурата, а после й я демонстрира, слагайки файла в изолирана система, където с тъчскрийна включиха няколко диагностични програми, преди Езичника да се включи и да го свали и на своите системи.
Не им обръщах внимание много-много. Когато се свързахме през кабела, Мораг ми остави текстово съобщение. Щеше ми се и аз да се бях сетил за нещо такова, но нямаше да знам какво да кажа. От друга страна, наистина се надявах да не е някакъв отмъстителен вирус. Мисията беше засекретена — запитах се дали имат достъп до програми за мисловен контрол. Но й се доверих и отворих съобщението. А и поробващите програми вероятно представляваха доста по-големи файлове. Пишеше само: „Ти си задник, но ми липсваше.“ Навярно съм отпуснал рамене, когато съм разбрал, че ми се е разминало, защото Мораг ме изгледа косо, а после се извърна с усмивка. Мадж ме зяпаше ухилен.
Да, чувствах се доста по-добре. Освен вината, задето преспах с Фиона.