— Мадж — поде Езичника. Мадж рязко завъртя глава и лещите му се фокусираха натам. Езичника попита: — Снимаш ли в момента?
— Разбира се.
— Не можеш. Огромен оперативен риск е.
— Имам си програма за изтриване на данни с обширни параметри. Ако нещо ми се случи, включва огнена буря в електронната ми памет. Мога да го задействам и с мисъл. А после ще кажа на онези, които са ме заловили, всичко, което знам, защото иначе сигурно ще ме изтезават, а едва ли ще ми хареса. Може да боли доста.
Усмихнах се. Езичника сякаш се готвеше за лекция.
— Не преувеличавай, Мадж — казах. — Ще ни продадеш за пакет читава трева.
Мадж се престори, че го обмисля.
— Не си справедлив, човече. Но може би за добра кока или някой размазващ психотропик, според настроението ми.
— Вижте, това е много забавно, но той е… — понечи да каже Езичника.
— Всичко е наред — уверих Езичника, който не изглеждаше особено уверен.
— Хората все забравят с какво си изкарвам прехраната. Не съм само някакъв глупендер с пушкало. Вършете си работата и ме оставете да си върша своята. Може да ви се струвам оперативен риск, но повярвайте ми, и това, което аз правя, е също толкова важно. Или искате това място да остане тайна? Шаркрофт да остане тайна? — Изведнъж Мадж спря да се прави на друсан олигофрен.
Езичника продължаваше да се колебае. Мораг сложи ръка на лакътя му.
— Как може да се съмняваш в него? — попита го тя.
— Последния път разказа на всички.
— Виж, не по-малко недоволен съм… — започнах.
— Глупости, кефиш се — прекъсна ме Мадж.
— … но имаш усет за правилния момент. Макар че това ми напомня… Ако ще влизаме в среда с високо наблюдение…
— Възможно тотално наблюдение — подчерта Езичника.
— Ще трябва да изглеждаме по-различно.
— Знаем — каза Мораг.
— Трябва да съставим списък с всичко нужно.
Вече бях започнал да си водя един във вътрешната си система.
— Направихме го. Дадохме го на Шаркрофт. Каза, че ще се погрижи да ни осигури средства — самодоволно изрецитира Мораг.
— Тогава трябва да го пренебрегнем, да съставим втори, да поискаме много повече пари от нужното и да купим по няколко бройки от всяко нещо, което ще ни трябва.
Опитвах се да не го превръщам в надфукване, най-вече защото не исках да отнеса още един удар. Мораг погледна Езичника питащо.
— Вероятно е прав — призна той накрая.
— И, Езичник, твърде си опитен, за да не ги знаеш тези неща. А и се обзалагам, че Рану е направил точно това. — Той кимна стеснително. — Ще ни трябва и място, откъдето да вземем припасите, което всемогъщите не надзирават толкова старателно. И като стана дума, някаква информация за агенти на Кликата? Трябва ли да се озъртаме, докато пазаруваме?
Езичникът доби изнервен вид.
— Шаркрофт не е особено словоохотлив по въпроса.
— Чакай да позная. Оперативна сигурност?
Езичника кимна.
— От това, което успях да открия, научих, че е имало чистка, но някои са се измъкнали. Също така мисля, че той играе контраразузнавателни игрички с тях.
Не ми се слушаше това. Исках нещо по-прямо и окончателно. Не мислех, че можем да си позволим подобни разигравки, но пък и никога не съм имал нужното търпение за разузнавач.
— Проблемът е, че той е непоправим старомоден шпионин или по-скоро старомоден шпионски шеф — довърши Езичника.
— Е, може би ще трябва да му покажем разликата между оперативна сигурност и това, заради което изобщо се е захванал с тази мисия. — За да можем изобщо да си свършим работата. И трябваше да го разубедим постоянно да ни бута бръмбари по оборудването. Макар че все така нямаше да спираме да го проверяваме.
— Как ще проникнем? — попитах.
Езичникът се смути.
— ОСНО — каза той.
Не ме гледаше в очите.
— На планета с такова налягане? Ненормални ли сте?
— Звучи супер — додаде Мадж.
— Виж, Езичник знам, че разните военни въздушни диспечери като теб живеят за подобни неща, но е опасно, меко казано. Какво правиш, ще си припомняш старата слава ли?
Езичника сви рамене. Знаеше, че Орбиталното спускане с ниско отваряне е лудост.
— Сещаш ли се за по-добър начин?
Тук трябваше да призная, че е прав.
— Не искам да умра в Космоса — измърморих под нос.