— Ама че си женчо — скара ми се Мадж.
Кимнах.
— Как ще стигнем дотам? — Не бях на кеф и исках да сменя темата.
— Фрегата от НСА, невидима — отвърна Езичника. Още от първата дума клатех глава отрицателно. Езичника сякаш се изнервяше все повече. — Какво тогава?
— Контрабанден кораб, добър. Трябва да контролираме възможно най-много от цялата операция, да отнемем възможно най-много от контрола на Шаркрофт. — За тази мисия такова нещо като „прекалена мнителност“ нямаше. Езичника като че понечи да ми възрази, но премълча. Допълних: — Трябва ни повече огнева мощ.
— Ами, търсихме ти заместници, когато се махна — каза Мораг.
Усмихнах й се, но колкото и да се стараеше, нямаше как да узнае толкова за специалните части, колкото знаехме ние.
— Като го споменаваш, да ти кажа, че и аз мислех за това — каза Мадж.
— Мислел си? Не приемаме дракони, нито говорещи златни рибки — отвърнах му.
— Много смешно.
— От Шаркрофт получихме списък с активни и неактивни членове на специалните части. Малко рисковано е той да ни поднася тази информация, но всеки, когото познавам лично, вече не става за тая работа — разясни Езичника, прокара пръсти по тъчскрийна и файлът се отвори. Мадж и аз само го изгледахме. Той добави отбранително: — Аз съм си съвсем във форма!
— Хрумна ми една идея… — опита да се намеси Мораг.
— Хари от Синия отряд — предложи Мадж.
Взех монитора от Езичника и въведох пълното име на Хари. Беше добър войник и добре се разбирахме.
— Мъртъв — заявих.
— Тъй ли? Къде?
— Сириус, две седмици след като заминахме.
— Те ли?
— Не, произшествие. Някакъв мек му стъпил отгоре.
— Скапана кавалерия — Мадж заклати глава. — Ами Лудата Шърли?
— Какво, онази шантавата от специално разузнаване? Тя ли беше единствената жена, с която си спал?
Не разбирах защо Мораг изглежда толкова раздразнена, но дори тя се обърна и изгледа Мадж питащо.
— Голяма е мъжкарана — отвърна той. — Направо си ме награби и…
— Не ща да чувам повече — прекъсна го Езичника.
Най-после си спомних цялото й име и я намерих в списъка.
— Още е там, тъй че явно е от лошите — отвърнах.
— Ебати — тъжно констатира Мадж. — Ами Мухоморката?
— Дилър ли ти трябва? — попитах, но все пак проверих. — Мъртъв. Свръхдоза.
— Шибана работа. Комбайна?
— Американеца?
— Да, относно американците… — намеси се Мораг, но ние се направихме на разсеяни.
— Мъртъв. Орбитална бомбардировка.
— Бум-бум?
— Мъртъв. Свалили го с щурмовата му совалка.
— Познавате ли някого с истинско име? — попита хапливо Мораг.
Плашещо много хора, които познавах смътно или по репутация, бяха или мъртви, или още из колониите. Иначе казано, работеха за Ролистън и Кронин. Неколцина, на които попаднахме, бяха „наборници“, което явно значеше, че вършат същите глупости като нас. След известно време някаква идея озари лицето на Мадж.
— Хрумна ми велика мисъл. — Погледнах го очаквателно. Той се ухили и каза: — Владимир.
— Тоя е шибан ненормалник. Повече и от Балор. — Напук на себе си обаче виждах логиката. Спецназкият върколак беше як войник, а това, че беше луд, можеше да е плюс. — Освен това е офицер. Да не мислиш, че ще се навие?
Проверих в списъка за информация относно руските специални части. Имаше, но рехава.
— Ще се навие, ако му платим в етанол или нещо такова.
Изненадах се приятно, когато открих Владимир в списъка. Имаше и линк към останалите вукари. Не бяха на терен, за мое облекчение. Но бяха „наборници“. Започвах да се дразня.
— Заминали са да мрат някъде другаде — казах на Мадж.
Той оклюма. От друга страна, можех да си представя какво биха направили вукарите с Черните ескадрони, преди да бъдат заловени. Не ми се щеше обаче да мисля какво се пишеше на попадналите сред кръстосания огън, но се надявах руснаците да изядат поне неколцина от новопокръстените лоши.
Уморено стиснах и разтрих основата на носа си и оставих монитора.
— Приключи ли с милите войнишки спомени? — попита Мораг изнервена.
Не разбирах с какво точно съм я ядосал този път. Не беше честно. Току-що бяхме разбрали, че сме изгубили познати. Не че не бяхме свикнали.