— Ей, я стига! — опитах да я скастря.
— Та, както казвах, хрумна ми една идея — процеди тя.
Езичника сякаш се беше преселил другаде. Мисля, че преглеждаше информацията от Викария. Мораг взе екрана и изящните й пръсти заиграха по него.
— Не се обиждай, Мораг — подхвана Мадж неразумно, — но какво знаеш за специалните части?
Мораг поспря, за да го изгледа кръвнишки, но после се върна към работата си. Накрая ми подаде екрана.
— А… — промълвих. — Това всъщност не е лоша идея. — Зачетох бележките. — Интересно минало, издънка на стар род филаделфийски стрелци, Първи пехотен, била е Тунелен плъх на Лаланд…
— Казваш, може да е полезно? — саркастично подпита Мораг.
— Делта — рекох накрая и оставих монитора. — Добра идея, но тя си има читава работа. Защо ще дойде да умре с нас? — Мораг чукна по екрана. Прочетох и последните редове: — Аха, уволнили са я.
— Заради нас — уточни Мораг.
Имаше логика. Или поне имаше логика за оня род идиоти, които така си взимаха решенията. Беше им вършила добра работа и още би могла.
— Значи ще се радва да ни види. Знаем ли къде е?
Мораг поклати глава.
— Но само защото още не съм питала Бог.
Езичника се обърна към мен и посочи главата си.
— Това от Викария ще ни помогне. Всички файлове на Кликата са били изтрити, а Националната агенция за сигурност не ще да споделя.
Кимнах.
— За кого говорим? — попита Мадж объркан.
Можехме да убием два заека с един куршум. Бяхме открили къде е тази, която търсехме, а Аризонският бряг бе добро място да си купим нужното оборудване. И най-хубавото беше, че бреговата ивица бе достатъчно близо, за да я достигнем с мотори — макар че си взехме и един ховър-камион, за да носи покупките ни. Бе достатъчно бърз, за да не изостава от моторите. Почти.
Караше го Езичника, за разочарование на Мадж, който тъкмо се опитваше да си избере точната дрога за каране. Езичника обаче се вмъкна в кабината и се включи. Мадж настояваше да си намерим нещо на име „пейот“, за да сме изживеели пустинята по-пълноценно. Само че Езичника не искаше да се подлага на надрусаното му каране.
Най-много ни радваше, че пътешествието ни бе ядосало Шаркрофт. Никога нямаше да ми писне да го ядосвам. А от Чистилището пък най-много ме зарадва това, че се наспах както трябва и имаше прилична храна — след като няколко смущаващи часа Мораг и Езичника търсеха в главата ми неуловимите данни, които се надяваха, че Нуада е заровил из системите ми. Не откриха нищо. Беше ми все тая: спах до Мораг.
На следващия ден, малко преди да тръгнем, Езичника ме приклещи и поиска да се свържем с кабел. Беше ми леко неудобно. Той пък така се беше вживял в подсигуряването, че дори не субвокализира. Вместо това си пишехме.
— Мораг опита, но не можа да си спомни какво е искал от теб Нуада.
Опитваше се да пази неутрално изражение, но личеше колко много му се услажда това, че съм имал религиозно преживяване, след всичките ни разговори.
— Пейс Падарн нещо си — отвърнах. Това сякаш възбуди интереса му. — Абе, нещо на чужд език.
— Трябваше да дойдеш при мен веднага, докато още ти е било прясно.
Кимнах и се опитах да добия разкаян вид. Още не бях убеден докрай, че не са глупости. Езичника се беше съсредоточил. Предположих, че сверява името с някаква своя директория.
Появи се още едно съобщение.
— Пайс Бадарн Бейсрид ли имаш предвид?
Звучеше ми вярно, но не бях сигурен. Реших да си улесня живота, като отвърна положително и попитам дали знае какво е.
— Да, част от Артурианската митология. Едно от тринайсетте британски съкровища. Наметало или някаква връхна дреха, която прави приносителя невидим.
— Би ни било от помощ. — Чудех се дали може да долови иронията в писмен вид.
— Приемаш го твърде буквално — отвърна той. Явно не я долавяше. — Мисля, че е или част от програма, или цяла програма, която да ни помогне да се придвижваме незабелязани в системите под контрола на Демиург. Де да го беше дал Нуада на някого, който знае какво да прави с него — написа Езичника и се усмихна кисело.
Показах му среден пръст. Нещо ми хрумна.
— Може би главата й е твърде препълнена? — попитах.
Имах предвид призрака на Посланик в съзнанието й.
Езичника сви рамене.
— А виждала ли се е с някого, докато ме нямаше?