Той се подразни. Прати ми отговор, който вися неотворен на вътрешния ми дисплей сякаш много дълго. Езичника се беше откачил от мен, преди да се осмеля да го отворя. Гласеше само „Ами ти?“. Езичника ме наблюдаваше, чакаше отговор. Знаех, че е изписан на лицето ми. Той поклати глава и излезе от кабинета.
Бях си оставил мотора в един стар хангар на повърхността, близо до силоза край Чистилището. Състезателната кола и моторът за пресечен терен, които бяхме откраднали, също бяха там, както и ховър-камионът. Една второстепенна — или третостепенна — причина да притежавам мотор като „Триумф Арго“, колкото и да не ми се щеше да го призная, беше, за да впечатлявам мацките. Реакцията на Мораг не ме разочарова — макар че тя по-скоро го оцени, защото обичаше да кара мотори, когато й се отдадеше възможност.
Беше обула чифт мотоциклетистки ботуши, бронирани бойни панталони, анорак и бронирано кожено яке със сложно, навярно келтско, изображение на гърба. Докато оглеждаше мотора ми, приличаше на обикновено улично хлапе. Не можах да сдържа усмивката си.
— Кефи ме — каза. — Дай да го покарам.
— Мораг, много е възможно да те обичам, но не.
Мадж и Езичника се препираха зад нас. Тя ме изгледа странно. И дълго. Попитах се какво пък съм казал сега.
— Може да се возиш зад мен, ако искаш — рекох накрая.
Тя се подсмихна подигравателно и се качи на своя мотор. Пусна му съобщение с кода за активация и двигателят запали. Мораг го форсира и го изкара от хангара. Трябваше да призная, че беше надобряла. Спомням си как едно време я наблюдавах с безпокойство по Мъртвите пътища. Очевидно отдавна беше надраснала обучителните програми за новаци.
Изпратих кода на собствения си мотор, докато се разсейваше облакът прах, който бе оставила зад себе си. Моята машина бе много по-бърза, тъй че бързо щях да я настигна. Качих се, докато бронираните въздушни възглавници на камиона се издуваха. Излязох от гаража и последвах Мораг през еднообразната пустинна равнина. Вън от сянката слънцето ме млатеше с почти физическа сила напук на охлаждащата система на шлифера ми.
Пустинята ме изненада. Всъщност беше много по-разноцветна, отколкото очаквах. Е, бе най-вече в червено, кафяво и жълто, тук-таме зелено, но пак беше красиво. Трябваше ми време, за да свикна с мащабите на небето — само някой облак спорадично се прокрадваше пред погледа ми, — както и с далечния хоризонт.
Където можехме, избягвахме големите пътища и населени места. Сред народа Навахо беше по-лесно, само ни взеха такса за преминаване и после ни оставиха на мира. Минахме през не едно и две изоставени градчета. Нравеше ми се цялата тази празнота.
Устроихме бивак на по-малко от трийсет километра от целта. Оттам виждахме мъждукането на Ню Венис. Накладохме огън, сготвихме и пихме отлежал сауър маш8. Не беше толкова добър, колкото едномалцовото уиски.
Мадж пя песни, за които ни увери, че подхождат на ситуацията. Каза, че стилът им се наричал кънтри уестърн, стил отпреди Конфликта, предшественик на кънтри метъла на Киберселяндурите. Сякаш умираща котка се мъчеше да пее с йодели. Бях почти сигурен, че Мадж си е включил някаква долнопробна караоке програма на вътрешния дисплей.
По-късно, когато се посмълчахме и се наслаждавахме на звездите край догарящия огън, а Мораг се бе сгушила в мен, Мадж ми подхвърли една електронна папка. Включих я в един от куплунгите си и изтеглих музиката на нея. Беше от някой си Кеш. Обикновено не слушах подобни неща, но добре прилягаше на случая.
В отговор на унищожението на Бразилската сонда Мултинационалните корпорации бяха унищожили Калифорния. Щатът не беше пропаднал в океана, както някога са се бояли, но по-голямата му част бе потънала във водите на Атлантика.
Прицелили се в разлома Сан Андреас, както и в още един на сушата, Източнокалифорнийския, а също и в няколко в океана. Кинетичните бомбардировки били много по-жестоки, отколкото тази в Бирмингам, и пронизали разломите чак до земната кора. Щетите от последвалите земетресения били кошмарни, но огромните вълни и подводни трусове и вулкани всъщност причинили най-много смърт. Това бил най-смъртоносният единичен инцидент в историята на човечеството.
Преначертал калифорнийската брегова ивица и превърнал дотогава сушавия щат в разкаляно солено мочурище. Последвали още наводнения след глобалните промени в нивото на океаните. Всички крайбрежни градове били унищожени, както и много от онези по-навътре в щата. И неговата икономика, и тази на цялата страна се сринали. Америка така и не бе успяла да се възстанови през следващите двеста и петдесет години.
8
Продукт на вторична ферментация, като към зърнената каша от първата партида уиски се добавя оцетна киселина. — Б.пр.