Бързо местеше поглед от човек на човек. Беше ми извън обсега, дори с ускорените ми рефлекси. Колкото повече я наблюдавах, толкова повече бях сигурен, че Мораг е избрала правилния човек за екипа ни. Ако преди това Кат не ме застреляше, де.
— Дайте ми причина да не стрелям — рече тя.
Не се сещах за нито една.
— Права си. Нищо не ни дължиш, а ние на теб — много. Тъй че освен ако не искаш пари, нямаме какво да ти предложим — отвърнах й.
Тя стрелна поглед към мен само за миг. Грешка.
Мораг и Мадж се прицелиха в нея, всеки с малък автоматичен пистолет. Кога Мораг бе станала толкова бърза?
Кат се ухили лукаво.
— Целете се в раните, момчета и момичета, защото тоя калибър само ще се размажат в бронята ми, докато утрепвам Джейкъб.
— Шибани кашици — тръсна растите си Езичника. — Предполагам, че това да пийнем и да поговорим, преди да се избием, не е на дневен ред, нали?
— Все така не чувам добра причина да не ви избия — отсече Кат.
Част от местните започваха да любопитстват. Това не беше добре. Четирима очевидно чужди, които се заяждаха с — както изглеждаше — някоя местна. Хората започваха да се прокрадват по-близо. Засега никой не вадеше оръжие.
— Застъпи се за нас. Не нападна сондата, както ти наредиха. Не може да не си вярвала в това, което правехме — рече Мораг.
Имаше известна умолителност в гласа й. Наистина не искаше нещата да се сговнят. Искаше Кат с нас. Аз пък просто исках Кат да не ме гръмне.
— Може би. Но ми кажи това: изобщо замислихте ли се за последствията? За цената, която другите ще платят?
— Хей, чакай малко. И ние рискувахме много. Опитвахме се да помогнем — намеси се Езичника.
Сега пък той се ядосваше. Но имаше и право. От наша гледна точка цялата работа беше тежка, опасна и болезнена, отначало докрай.
Все така не ми харесваше как тълпата се сгъстява и приближава.
— „Ние“ ли? — продължи с въпросите Кат. — Я увеличи малко мащаба. Постигнахте ли изобщо целта си? Тук сте, за да искате да върша още поразии с вас ли?
Мадж се ухили.
— Пак си права — рекох аз. — Не помислихме за последствията. Ще се опитаме да поправим нещата, ако можем. Ако е възможно. Кат, това, че ти си изгуби работата, беше най-малката беля.
Виждах пръста й на спусъка. Не бях сигурен, но ми се стори, че започва да го натиска. Продължих:
— Но нещата трябваше да се променят и ми се струва, че го знаеш. Всъщност, убеден съм, стана така точно заради решението, което ти взе тогава. — Този път не ми отвърна, само ме гледаше. Не разчитах изражението й, но хидростатичен шок от едрокалибрен куршум още не бе запратил главата ми във въздуха, тъй че бях доволен. — Идиоти сме, признавам…
— Добре е, че си го признаваш — процеди тя.
— … но не сме от лошите и го знаеш. Ако искаш, изкарай си го на нас… — Тя отново не отвърна, но едва доловима промяна в изражението й ми подсказа, че всеки момент ще ме застреля. Май здравата бяхме подценили колко е избесняла. Добавих с отчаяние: — … Обаче не е нужно!
— Кат, моля те — включи се Мораг. Това навярно беше по-полезно от цялата ми пледоария с „ние сме идиоти“.
— Ако те гръмне, може ли да карам мотора ти? — попита ме Мадж.
— Да ти го начукам, журналистче, ти си следващият — сряза го Кат, но по устните й заигра лека усмивка.
— По-добре продължи с момичето, тя е по-бърза.
— Мадж! — скръцнах му със зъби и поклатих глава.
Езичника и Мораг вече също се усмихваха.
— Какво? Само давам тактически съвет — защити се Мадж.
— Добре. Ще ви изслушам, но си запазвам правото да ви убия — реши Кат.
— Нареди се на опашката — измърмори Езичника, оглеждайки тълпата.
— Преди да ни убиеш, е по-добре да знаеш, че мисията ни вероятно ще е еднопосочна — рекох й.
Мадж, който още се целеше в Кат, се обърна към мен. Езичника клатеше глава.
— Страхотни дипломатически умения — възкликна Мадж, изумен.
— Не, нека тя знае — каза му Мораг.
Кат поглеждаше ту към мен, ту към Мораг.
— Поне сте честни. Свалям пистолета, а после вие свалете… — Мадж и Мораг вече ги прибираха в кобурите. — … добре, няма значение.
Кат свали войд ийгъла и го подпря на хълбока си. Тълпата доби разочарован вид. Почудих се колко ли кръв във водата им стигаше на тия акули край нас.