— Не знам — отвърна Бог.
Дотук с всезнанието.
— Грешка е да откажеш цигарите — сподели от немай-къде мнението си Мадж. — На всички ни трябват неща, с които да понасяме положението.
— Не е ли трудно за теб? Да не знаеш? — субвокализирах към Бог.
— На Рану ли говориш? — попита Мадж.
— Не. Не ти ли е хрумвало, че имаш малко в повечко „неща“?
Мадж ненадейно се поразвесели.
— Явно е положила усилия да избегне наблюдение — отвърна Бог.
— А възможно ли е да е напуснала системата?
Тревожех се, че тя ще се опита да стигне до някоя колония, че криворазбрано ще тръгне да помага.
— Проститутки! — провикна се Мадж за мое голямо неудоволствие. — Като изтребим ония боклуци, трябва да си намерим проститутки! Някакви големи мръсници!
Стиснах челюсти и кибернетичната ми ръка се сключи здраво около кормилото.
— Извинявай. Нещо не разсъждавах ясно — рече Мадж без дори намек за съжаление.
Да бе. Съвсем ясно си разсъждаваше. Направо си просеше реакция.
— Както съм ти казвал и преди, Джейкъб, не вярвам да е напуснала системата, без аз да разбера.
— Щом е така, къде смяташ, че е? — попитах, мъчейки се да прикрия отчаянието в гласа си.
— Както съм ти казвал и преди, информацията ми подсказва, че е някъде в Ню Мексико.
Хубавото на Бог му е, че никога не губи търпение, независимо колко често водим този разговор.
— Ще правим ли нещо, или само ще си говориш с Бог за бившето си гадже? — попита Мадж с лека острота.
— Не ми е… — започнах.
— Не ти е какво? Гадже или бивше? Съсредоточи се, Джейк — Мадж винаги ми викаше Джейк, когато искаше да ме ядоса. — Имаме задници за трепане.
Прокарах пръсти през косата си. Беше ли ми останала коса изобщо?
— Джейк? — настоя Мадж.
— Прекрати. Прекрати. Прекрати — изговорих аз в мрежата.
— Дееба! — Мадж тресна по таблото с юмрук, преди да отпие от бутилката си водка, вече почти неотлъчно до него.
— Повтори, край? — Рану бе твърде голям професионалист, за да позволи изненадата да му проличи.
— Прекрати. Прекрати. Прекрати — повторих.
Мадж тръсна глава.
— Такъв си ми путьо.
Изглеждаше ми искрено ядосан. Вместо да се засегна, рязко свърнах вдясно и ни плъзнах под каросерията на един сегментиран камион. Мадж чак извика от изненада.
— Да се махаме от Подвижния град — рекох по мрежата.
— Прието, край — отвърна Рану.
— Бог — почти се провикна Мадж, — би ли ми пуснал последния ви жалък разговор с моя приятел, моля?
Всеки шибан път. Откакто спрях цигарите, започнах да скърцам със зъби. Както сега. Записът на разговора ми с Бог тръгна по уредбата на колата. Започнах да карам още по-дивашки. Мадж разля водка по себе си и изпсува.
Докато обсъждахме как да се държи Бог, идеята за никакви лъжи, за пълна прозрачност, ни се струваше добра идея. Нулевото уединение — не толкова добра идея. А и съвсем подценихме вбесяващите начини, по които Мадж можеше да използва Бог.
— И накъде сега? Ню Мексико? — подигравателно подпита той сега.
Позабавили се бяхме сред огромния конвой, въпреки самоубийствената ми скорост и маневриране. Но и така ни бяха одраскали само няколко пъти. Пътьом към периферията част от навъртащите се там паразити се бяха поинтересували от нас. Изгубиха интерес, когато смотах една триколка в боклуците край Подвижния град.
Спрях на ниско възвишение, край едни шубраци. Оттук се виждаше същинската граница на САЩ. Свършекът на Мъртвите пътища. От другата страна те не изглеждаха много по-добре.
— Не — натъртих в отговор на Мадж и сам на себе си прозвучах малко детински.
Излязох от колата. Мадж ме последва. Рану се виждаше в далечината на мощния си мотор всъдеход, увил глава в шемаг3, а големите му пустинни очила пазеха черните лещи на кибернетичните му очи.
Мадж обърна очите си камери към мен. Дълго свиквах с постоянното въртене на лещите му, които търсеха най-добрия фокус. Беше малко под моите метър и осемдесет, много по-мършав, макар и двамата да бяхме по-скоро жилави, отколкото мускулести. Имаше нещо странно у длъгнестото му лице, но човек не можеше да прецени какво точно — просто изглеждаше шантаво. Бе покрито с двудневна четина, а главата му — с къса сламеноруса коса, която на нищо не приличаше.