Връщах пистолетите си в кобурите, когато на сандъците пред мен падна гъвкав екран. Погледнах изображението. Нямаше защо да пускам видеото, за да разбера. Стопираният образ показваше мен върху Фиона, чието лице бе пикселизирано. Обзе ме срамното чувство, че са ме спипали по без гащи. Отдавна не ми се бе случвало, защото отдавна не ме беше грижа как ще реагират другите на стореното от мен. Сякаш в кръвта ми се вля лед. Нещо ме притисна в гърдите, като че ли някой бавно мачкаше подсиленото ми сърце.
— Навсякъде из мрежата е — промълви Мораг, вече по-тихо. — Екипажът се хилеше в галерията, когато влязох.
— Копеле — добави Кат.
— Да, благодаря ти — отвърнах, докато се мъчех да измисля нещо по-смислено.
Мадж дойде при мен, взе монитора и няколко секунди почуква по него, четейки новината. Подготвих се за нетактичен и безчувствен хумор.
— Това е клеветническа жълтения. Целта е да подкопае направеното от нас на Атлантида. Тези неща лесно се фалшифицират — рече той.
Не разбрах докрай многозначителния му поглед.
— Но не е фалшифицирано, нали? — промълви Мораг.
— Не — отвърнах.
Мадж поклати глава тъжно.
— Прилича на скапан парцал — обади се Мораг, едва сдържайки хлиповете си. После отново ми се нахвърли гневно: — Но е по-добра от някогашна курвичка от платформите, нали?
Все едно някой ме намушка. Май че бих го предпочел. Почти понечих да се оглеждам за шлюз, през който да се изстрелям.
— Мораг, недей. Онази беше отвратителна.
Осъзнах, че не е вярната реплика. Мадж дори отстъпи назад.
— Но по-добре да чукаш нея, отколкото да си с мен. Благодаря, Джейк. Много по-добре ми е сега.
По-лесно търпях гнева й, отколкото тъгата й.
— Нямах това предвид. Виж, мислех, че си си тръгнала…
— Никъде не съм тръгвала, ти си тръгна.
Тъпанар, рекох си.
— Мислех, че сме… че си…
— Как го беше казал? Че сме отишли да умрем под чуждо слънце? Мораг я няма, затова нека правя секс с някакъв рус боклук?
— Виж, Мораг, съжалявам, но това ми е много непривично, наистина. Никога не съм…
— А аз пък да не би да съм?! — изкрещя ми тя. — Може да съм била нищо и никаква проститутка, но поне знам да не изневерявам на онзи, когото обичам!
Когато я осени какво е изрекла, се стъписа. Мисля, че най-малко й се щеше да демонстрира уязвимост, но точно това се случи и тя се разтресе от ридания. Такива, от които те болят имплантите. Неразумно пристъпих към нея.
— Да се махаш! — изпищя тя. Гневът се бе завърнал, сякаш още по-силен. От погледа й буквално залитнах назад.
— Бог ми е свидетел, само да се приближиш и ще намеря начин да те пречукам!
След тези думи изфуча вън от трюма.
Кат ме изгледа свирепо за последно и тръгна след нея.
Отпуснах се на студената най-външна преграда на корпуса. Усещах празнотата от другата страна. И себе си чувствах изкорубен — както преди да започне всичко това, — само че сензорните кабинки едва ли щяха да ми помогнат този път.
— Съжалявам, друже… — поде Мадж.
— Не сега.
После проумях какво ми беше казал. Мадж ми съчувстваше: време беше да пусна тото.
— Кофти нощ ли е била онази? — попита ме.
— Да, така мисля. И по-лоши съм имал. Просто бях спрял да мисля. Никога не ми се е налагало преди.
— Горе-долу предполагам как се е случило, но тя никога няма да го разбере. На твое място не бих се включвал в мрежата, където и да било. Това слабо ще те утеши, но мисля, че очакванията й са твърде високи. Човек трябва да вземе каквото може от света.
Не бях сигурен дали Мадж наистина го вярваше, или просто искаше другите да мислят, че го вярва.
Значи така си отмъщаваха. Кои бяха обаче? Не си представях Колъм да го е сторил. Не би искал дъщеря си гола из цялата мрежа. Дори със замазаното й лице Бог бързо би открил коя е, ако някой го попита. Алистър? Може би, но как е получил записа? А може би пък онази порода хора просто си споделяха подобни неща, откъде да знам? Самата Фиона? Дали щеше да й се услади подобна известност? Сякаш да.
Мадж заговори:
— Никога не съм разбирал реакции като нейната. Светът е шибан, системата е шибана. Всеки от нас върши гадости, повечето — колкото да оцелеем. Всеки, когото съм срещал, е имал мръсна тайна, и колкото по-праволинеен е бил, толкова по-мръсна е била тайната. — Понечих да се възпротивя. — Нека довърша. Всичко се свежда до онова, което направихме, до Бог. Посланието е следното: как смеем да съдим господарите си, когато и ние самите тайничко съдим останалите? Как хората в този свят биха могли да се скандализират от нещо такова? Това е просто безцелно заяждане. Там е работата обаче: дали каквото и да било от това е изобщо нечия работа?