Езичника и Кат ме откриха. Криех се в друг трюм, близо до двигателите, слушах екота им през надстройките на кораба. По някаква причина исках да се взирам навън, макар да мразех Космоса.
Не ми се понравиха израженията им. Това на Езичника изразяваше сдържана загриженост. Подобни ситуации смущават повечето британци. Освен Мадж. Кат пък ме гледаше, все едно бе открила неприятна твар из срамните си косми.
— Имаме някои опасения — поде Езичника.
Разговорът не започваше добре.
Кат изсумтя.
— Езичник, сериозно се запитай дали не можем да говорим друг път — предложих, като не успях да сдържа остротата в тона си.
— Понеже тази сапунена опера много ще ни помогне на терен, нали? — намеси се Кат. — Тия глупости ще ни струват главите във Фрийтаун, камо ли при целта ни.
Беше права, разбира се. Мъже и жени, сражаващи се заедно, неизменно създаваха връзки помежду си — войниците винаги го правеха. Правилото бе да не се сближаваш с никого дотолкова, че да ти пречи на бойното поле. Това винаги ми е било лесно. Бях виждал любовници, разделени и съсипани насред сражение, както и добри приятели. За щастие след известно време губиш чувствителност. Страхът, умората, наркотиците — всичко това изяжда лека-полека съчувствието ти. Оставяш кършенето на длани и сухия рев за когато имаш време да помислиш, извън опасност. Хората, които запазват съчувствие сред всичко това, са много малко, много редки и загиват бързо, често от собствената си ръка. Имах усещането, че Мораг е подобен човек.
Щеше да ме провали в битка, както и аз нея, дори когато и ако спреше да ме мрази и да иска да ме убие.
— Ситуацията е несъстоятелна — продължи Кат.
— Чакай малко — прекъсна я Езичника. — Постигнахме много с…
— С толкова неработещ екип?
— Знаеше с кого се забъркваш още щом ти предложихме — казах.
— Те се карат често — отбеляза Езичника. — Макар че стрелбата е нов развой.
— Виж, това не ти е Делта форс, нито професионалният ти, добре снабден киберотряд за бързо реагиране. Стараем се… — опитах да се аргументирам.
— Не е достатъчно — заяви Кат.
И двамата се втренчихме в нея.
Обърнах се към Езичника.
— Съгласен ли си?
— Не съвсем. Но за едно е права, това е каша…
— Не можеш да излезеш на терен с някого, с когото си толкова обвързан — прекъсна го Кат.
— Но ти искаш да излезеш на терен с брат си?
— Брат ми е кретен.
Не можех да повярвам на ушите си.
— Защо си губим времето да го спасяваме тогава!?
Може би просто си търсех повод да се ядосам.
Кат сви рамене.
— Защото ми е брат и ще ни е от полза. Двамата с Мораг не сте сами в това.
— Какво тогава?
Виждах накъде сме се запътили. Често го бях чувал в полка.
— Мадж — каза Езичника.
Приковах го с поглед. Поне той имаше благопристойността да добие виновен вид.
— Да не си забравил всичко, което направи за нас? Ебати. Направи ни богати и винаги е бил до нас, независимо от всичко.
— Несъмнено…
— Просто не го харесваш, защото говори, каквото си иска, и винаги казва истината — рекох.
— Със сигурност благородно. — В гласа му се прокрадна раздразнение. — Не е това проблемът, а наркотиците. Пътуваме към може би много дългосрочна мисия.
— Е, и? Мадж е бил в подобни. Взима си достатъчно и винаги си намира… — Щях да кажа „между задачи“. Но тук нямаше да има никакво „между“.
— Помниш ли Кучешките зъби? Какъв беше? Ще получи абстиненция и няма да ни върши работа. Нещо повече, ще ни компрометира.
Беше прав. Толкова бях свикнал с присъствието на Мадж, че сякаш бях опитал да изтикам от съзнанието си проблемите му. Но в този момент ми бе нужен повече от всичко.
— И повдигате въпроса сега? — повиших гневно глас.
— Имах опасения още в началото, но сега, с теб и Мораг… измъчваме се, друже.
— И какво ще правите? Ще зачеркнем мисията? Защото ако искате да се откажете и да се върнете, нямам възражения.
Двамата се спогледаха.
— Виж, можеш ли честно да признаеш, че с нея наоколо преценката ти няма да е повлияна? — попита накрая Езичника.
— Не. Казвам, че сме се справяли с това и преди и ни се е получавало. Не ме разбирайте погрешно. Ако можех да я разубедя, щях.
— Не бих опитвала изобщо да разговарям с нея сега — отвърна Кат. — Сигурно пак ще иска да те гръмне. А аз пък може да й върна пистолета.