Всичко бе позволено на Пояса, стига да не пречи на реката от руда. Контрабанда, хазарт, проституция, дрога: всичко, стига Корпорацията да получава дължимото си. Можеше да убиеш когото поискаш, стига да познаваш правилните хора и да имаш достатъчно пари. Носеха се и мълви за гладиаторски сражения до смърт.
Накратко, Поясът приличаше на Земята, може би беше доста по-открит по отношение на нечистотиите си, но за разлика от Земята на него винаги можеше да си намериш работа. Така де, стига да си съгласен на почти робски труд и кратък живот, на който те обричаха евтините скафандри с боклучава антирадиационна защита. Хората струваха по-малко от машините. Дори вече не им трябваше обучение — заместваха го евтини обучителни програми. Макар че всеки дължеше пари на компанията за това, както и за пътя си до Пояса — и за пътя обратно, в малко вероятния случай, че спечели достатъчно, преди да загине в промишлено произшествие или от радиационно отравяне.
Също така се налагаше да си плащаш и за наркотиците, които ти трябваха, за да смогваш с квотата си. Каквито пари ти останеха, ако ти останеха, се вливаха в бизнеса с порок — алкохол, наркотици, сензорни кабинки и истински отчаяни проститутки, ако бяха верни слуховете — буквално робини.
Всякакви опити за профсъюзи или дори за извоюване на основни работнически права биваха смазвани моментално. Всякакви представи за въстания или революции бяха комични. Кой имаше силите да ги извърши? Задържаха още на пристаните всякакви кораби, превозващи подривни елементи, и екзекутираха екипажите. Корпорацията имаше повече власт от земните правителства, на практика притежаваше монопол, както и огневата мощ, с която да го брани. Управляваха си собствена корпоративна феодална империя. Работниците бяха известни като зомбитата на Пояса.
Спасителната операция на Мърл би била много тежка. Вместо това щяхме да преговаряме. Или по-точно — да ръсим подкупи с парите на Шаркрофт. Големи подкупи.
Стореното от брата на Кат бе дръзко. По-голямата част от рудата и другите едри материали като лед (по-евтино бе да го внесеш от Пояса, отколкото от Земята, за да го превърнеш после във вода за разнообразните хабитати в земната орбита), бяха изстрелвани с електромагнитни катапулти или от станциите, или от самите кораби рафинерии. Материалите стигаха до висока земна орбита, където шлепове с орбитални мрежи ги улавяха и ги откарваха до високите кейове на сондите. Ценните метали се извличаха от машини, по-прецизни и надеждни от зомбитата. Военният клон на Корпорацията, комбинация между частни охранители и частна армия, държаха ценните метали под око. Оттам те се превозваха към земята с максимално подсигурени и скоростни вътресистемни клипери.
Мърл беше опитал да отвлече един от тях. Почти беше успял. Някак успял да проникне там откъм Космоса, след като клиперът напуснал пристана си в лагер 12. Преодолял електронната сигурност. Надделял над охранителите и екипажа и там, с помощта на предпрограмирани хакерски трикове и обучителни програми, се опитал да го отклони. Щял да успее докрай, само че електронните му отговори на охранителните тестове, за които подкупил нископоставен чиновник на Корпорацията, били остарели с ден. Последвала гонитба, престрелка, а накрая заловили Мърл.
Това, което не разбирах, беше защо е още жив. Разбирах нуждата да го разпитат как е сторил, каквото е сторил, но това е било преди осем месеца. Досега ще да са се сдобили с информацията. Защо ще държат под ключ някого с неговите умения? Корпорацията нямаше нужда от помещения за арестанти — имаха си шлюзове, от които изхвърляха прегрешилите. От друга страна, можех да прехвърля цялата отговорност в нечии други ръце и с Мадж да се върнем на Земята, да се напием и да се надрусаме здравата. Зачудих се дали имам достатъчно пари за собствена сензорна кабинка. Лесно щях да хвана някой кораб обратно. Мамка му, в настоящото ми настроение можеха направо да ме изстрелят с някой от електромагнитните катапулти.