По някаква причина Езичника остана доволен, че якудза контролират обкръжението ни, и дори се отдели от нас, за да поговори с някои от тях. Надявах се да не тръгне по жени. Мадж му беше дал списък с екзотични дроги, които му трябваха, от което Езичника не остана особено доволен. По-добре щеше да бъде Мадж направо да отиде с Езичника, но Мадж настоя, че дипломатическите му умения ще са от полза в контакта с Трейс. Имах своите съмнения.
Бяхме преминали право през така наречената зона за забавления на станцията. Беше тихо. Никой не разговаряше, само пиеха, съвкупяваха се или изпробваха някой наркотик, за да се откъснат от всичко за кратко. Нямаше сензорни кабинки. Нямаше кой да си ги позволи.
Когато стигнахме по-нагоре, до корпоративните офиси, койките сред оцапаната от алкохол и кръв кал се превърнаха в кабинки на пчелички работници. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-големи и луксозни ставаха офисите. Накрая стигнахме до този на Трейс.
Накара ни да чакаме, за да ни стане ясно що за клечка е. Когато най-после ни въведоха в помещението, се оказахме на мушката на четирима пазачи с карабини M-19. От стената зад бюрото му пък се подаваше двойна лазерна картечница. Ама че изсилване. Космическите кораби разполагаха с подобни противоракетни батареи. По всичко личеше, че типът е параноик.
Очевидно разговаряше субвокално по вътрешната си система за свръзка. Продължи и след като влязохме. Изглежда не беше по работа: от време на време се засмиваше и като цяло сякаш се наслаждаваше на раздумката. Разбира се, всичко това беше нарочно, заради нас. Приличаше на всеки друг костюмар, когото бях срещал. Неопределима възраст, хубави, но неопределими черти, лице, купено в някое студио за изкуствена красота. Спретнат, стегнат. Сигурно е платил майка си и баща си за костюма, чиято кройка и прочее вероятно бяха много важни за онези, на които им пука за подобни неща. Щях да забравя този тип още щом приключех с него. Беше корпоративно клише, барабар с катаната и онзи другия, по-късия меч на поставка зад бюрото му.
Единствено очите му правеха впечатление. Скъпи и правени по поръчка, но не имитираха истински. Нито пък бяха матови като нашите. Неговите бяха лъскави черни стъкълца. Можеше да се огледаш в тях — да видиш свой умален двойник. Не ми се струваше, че ще се харесаме с този тип. Мадж явно беше стигнал до същия извод.
Очакваше се да стоим прави. Последваха викове, а Мадж едва не изяде няколко куршума, като се настани в едно кресло. Щеше ми се аз да бях тръгнал с Езичника. Мадж запали цигара.
— Всъщност тук не се пуши.
В говора на Трейс личеше един от странните не-акценти, с които говореха жителите на Космоса. Все ми се струваше, че много се мъчат да звучат, сякаш нямат произход.
— Знам — вежливо отвърна Мадж.
Простенах наум, а Кат го изгледа гневно. Добре започвахме. След още няколко секунди Трейс приключи разговора си. Наклоних глава към пазачите и лазерите.
— В безопасност сте. Дошли сме само да поговорим — рекох му.
Устните му трепнаха в мимолетна, невесела усмивка.
— Ще карам накратко. Мърли Сомърджей е крадец, лош крадец, и сте предприели терористичен акт срещу тази корпора…
— Какъв терористичен акт?! — не се стърпя Мораг.
Трейс се подразни от прекъсването.
— Освобождаването на вируса „Бог“ в системите ни. Премахването ни струва непрестанни и растящи разходи, да не говорим за разходите по сигурни и изолирани от Бог системи.
— О… — промълви Мораг. Май че беше забравила.
— Всякакви конфликти между земните правителства и колониалните им сили нямат нищо общо с нас като търговска организация и не желаем да взимаме страна.
— Работили сте активно с Кликата, нали? — попита Мадж, докато гасеше цигарата си о базалтовото бюро.
Трейс се втренчи в него. Мадж невъзмутимо се огледа в лещите му.
— Работим с онези, които могат да си го позволят — отвърна той.