— Без етични въпроси? — попитах.
Той оголи зъби подигравателно. Извърнах глава и опитах да се овладея. Изумих се, че никой още не е забил дрелката на някой миньорски мек през прозореца му, та да прати в Космоса милия човечец. Отвън дългообхватен щурмови кораб потъваше в белега на астероида. Приличаше на „Копието“, кораба, с който бяхме поели към системата на Сириус, но беше по-стар модел. Върнах се към разговора.
— … ще бъдете поробени.
Какво, какво?!
Съсредоточих се изцяло върху Трейс.
— Ще се присъедините към минните ни дела, освен — той се обърна към Мораг — вие. Ще сте отлично попълнение към високите ешелони на развлекателната ни индустрия. Поне отначало. Ще тръгнете отгоре надолу и ще свършите, обслужвайки миньорите, като всички останали. Може би ще се засечете по пътя с приятелите си. Разбирам, че имате опит, иначе бих ви изпробвал пръв.
Мораг изглеждаше отегчена. Беше чувала това и преди. Аз пък исках да го убия. И ми се щеше да бях внимавал повече.
— Да не би да каза, че ще ни пороби? — уточних за всеки случай.
— Ужким — рече Кат. — Напомни ми отново защо се натресохме в този капан.
— Защото Джейкъб все се надява някога да срещне разумни хора — рече Мадж. — Я ми кажи, Уилсън — нали може така да ти викам? Е, като ни поробиш, сигурно ще е „Ваше Сексуално Величайшество“…
— Да чакам ли въпрос? — попита Трейс.
И аз се питах същото.
— Защо се нави на срещата?
— Заради някогашното ни сътрудничество с Шаркрофт.
— Значи сте работили с Кликата — констатира Мораг.
— А изглеждаше такъв симпатяга — измърморих.
— Така ли било? — продължи Мадж. — Защото, надявам се, знаеш, че и с тези пазачи пак си в опасност. Не, мисля, че ни се надсмиваш. Което е странно, защото не разбирам какво имаш против нас. — Мадж имаше набито око за чуждите слабости, защото приемаше открито своите. — На колко си години, Уилсън?
Трейс не отвърна. Струваше ми се, че добива ядосан вид. От онова ядосване, когато те разкрият, а няма как да противоречиш. Мадж не спираше:
— Гледай сега, всички клонинги сте ми еднакви, но ми се струва, че вече прехвърляш трийсетте, нали? Костюмчето от „Савил роу“, катаната от „Мусамоко“, очите от „Цайс“… Някога си бил клечка, а? Но сега си на доста долнопробно място като за изгряваща звезда.
— Върви на майната си! — просъска Трейс. Нищо не постигахме, но пък онзи отсреща беше кретен и ни мислеше злото, тъй че защо да не го оставим на Мадж?
Мадж се приведе напред.
— В какво са те спипали, когато е пристигнал Бог? — Звучеше подигравателно загрижен. — Присвояване? Твърде много кристалчета? Твърде много време в сензорните кабинки? Чукал си хлапето на шефа? Палувал си с добитък? Копрофилия? Някаква слабост ще да е била, защото никой не би те наказал, задето си бандит и нямаш морален компас, нали?
Трейс аленееше, както аленеят само хората, които Мадж разпитваше по своя си начин. Предвид реакцията, явно бе близо до целта. Поредният, чийто живот сме отворили като консерва. Нервно хвърлих поглед към лазерната установка.
— Мадж, не мислиш ли, че стига толкова? — включи се Кат. От гласа й прииждаше заплашителност на талази. — Виж, задник — продължи тя към Трейс като същински дипломат. — Имаш два избора: или ни взимаш парите, или ще го измъкнем другояче. Не искаш ли да ти платим един кораб с пари?
Не разбирах дали се пазари с него, умолява го или го заплашва.
— Трябва да призная, изненада ме размерът на офертата от Шаркрофт към компанията и лично към мен. За жалост това вдигна стойността на брат ви, тъй че ще го пазим като разменна монета за нещо по-важно.
Кат се взираше безмълвно в Трейс. Почти изпуфтях от досада, когато Мадж отново се обади. Явно нямаше да миряса, докато някой не бъдеше убит.
— Пресметнали сте приходите и разходите, нали? — попита той.
Ненадейно бяхме сменили темата. Не бях сигурен кое не умея да следя — разговора или мисълта на Мадж. Трейс преглътна няколко пъти, мъчейки се да се овладее. Спокойствието, разляло се по лицето му, изглеждаше наркотично — навярно от вътрешните му запаси, от онези химикали, с които бизнесмените се взимаха в ръце по време на заседания.
— Мисля, че срещата ни приключи — рече той, а после се обърна към пазачите: — Моля, изпроводете ги до новите им местоназначения.
Не помръднахме. Напрежението вещаеше насилие, растеше. Опитах се да преценя възможностите ни. Не ми харесваше лазерната установка.