Трейс се обърна към Мораг.
— А с вас ще се видим довечера.
Прозвуча сладострастно.
Беше мъртъв. Е, щеше да бъде, ако лазерите и пазачите не ми видеха сметката преди това. Искаше ми се да не се чувствам, все едно се движа на забавен каданс. Почесах инхибиторния жак в един от куплунгите си. Нямаше смисъл — металът и пластмасата нямаха нервни окончания.
— Ама аз нищо не съм казала! — възпротиви се Мораг.
Сякаш не взимаше нещата насериозно. Може би компанията ни я бе направила твърде хладнокръвна.
— Пресметнали сте приходите и разходите въз основа на назряващия конфликт. Направили сте вероятностни модели кой ще победи, или по-скоро кой ще може да плати повече. Земните правителства знаят ли? — попита Мадж.
Вече разбирах.
— Щом някой като теб го е съобразил, какво мислиш? А? Че ще спрат да търгуват с нас ли? Трябват им ресурсите ни. Готвят се за война.
— Шибан паразит — промърмори Кат.
— Значи си с Кликата? — попитах невярващо.
Не знам защо се изненадвах. Нормално бе да налетят като мухи на лайно.
— Я пораснете — въздъхна Трейс, потърквайки нос. — Ученическите ви революционни каскади сигурно са много забавни, но системата се управлява от възрастни хора, а горивото й е бизнесът. Сега отидете да ви поробят като послушни жертви, преди да ви изпаря на място.
Хрумна ми нещо неприятно.
— А защо просто не ни убиеш?
— Защото ще ни подари на Ролистън и приятелчетата му, когато пристигнат в системата — намеси се Мадж.
— Искаш да ни предадеш на тях ли? — намеси се Мораг.
Трейс не отговори, но за миг се разсея, сякаш се вслушваше в нещо. После пак се съсредоточи върху нас.
— Защото се подмазва — добави Мадж. — Защото въпреки всички бизнес модели и други глупости знае, че Ролистън, Кронин и техните хора ще го схрускат. Нали, дребно човече?
Може би „дребното човече“ преля чашата. Видях как стана, Кат видя как стана, Мадж несъмнено бе видял, а Мораг бе минала през достатъчно неща с нас, за да разбере какво ще последва. Решението да ни избие се изписа по лицето на Трейс. Как ли мислеше Мадж, че ще се измъкнем от това?
Внезапно всичко угасна. След това се включиха светлини и запулсираха яростно. Компенсаторният механизъм на лещите ми се задейства и зърнах изненадата по лицето на Трейс — за щастие бе достатъчно стъписан, за да не нареди на лазерите да ни унищожат.
После Бог закрещя.
9.
Поясът
Изражението на Трейс се смени от шок в ярост. Вдигна глава. Ясно му беше, че каквото и да се случва, ние бяхме виновни. Докато тръгвах към него, Мораг припадна на мекия килим. С инхибиторния жак се чувствах, сякаш газя през кал. При все това дулата на лазерите, завъртащи се в стрелкова готовност, също ми се изглеждаха като на забавен каданс. Е, поне щях да видя смъртта си по-ясно.
Компенсаторните светлинни механизми в очите ми ме спасиха да не ослепея, когато червените лъчи се стрелнаха от установката. Стаята се изпълни с червена пара и бяхме покрити от глава до пети с вряща кръв. Четиримата пазачи добиха вид на хора, разсечени на две — такива си и бяха, преди да експлодират. Свръхнажежената им плът се разбълбука и изпари. Килимът пламна. Лазерните дула се въртяха, но бяха спрели да стрелят. Накрая притихнаха. Включиха се пръскалките.
От другата страна на бюрото си Трейс изглеждаше потресен. Самият аз леко се бях изненадал от развоя на нещата. Посегнах към една от M-19-ките, но тя се разпадна в ръцете ми, разполовена.
Трейс вадеше пистолет от костюма си. Изглеждаше много лъскав и скъп. Мадж беше извадил един от патлаците на пазачите много преди Трейс да успее.
— Мадж, не! — безполезно извика Кат.
Мадж стреля от упор в лицето на Трейс, което се вгъна. Самият Мадж пък се усмихваше, но някак свирепо.
Бог още крещеше. Звучеше като хилядогласен хор в агония. Шумът ми пречеше да запазя обичайното си спокойствие.
— Какво, да го еба?! — избеснях на Мадж.
Приличаше на класически психопат, покрит с кръв, ухилен под примигващите лампи.
— Майната му. Беше гъз — отвърна.
Чух го само защото заглушителите ми успяваха да неутрализират плашещите писъци на Бог. Кат и Езичника бяха прави — екипът ни на нищо не приличаше, а Мадж се беше смахнал.
Мъчех се да разбера какво се случваше. Със сигурност чувах стрелба. Сякаш и хора пригласяха на Бог.