Мекът бе разпарчетосан. Почти не се виждаха следи от едрокалибрени оръжия. Сякаш нещо бе късало части от машината, докато стигне до оператора. Наоколо имаше неколцина мъртви пазачи. Раните им изглеждаха като от нещо с огромни зъби и нокти. По стените се виждаха дупки от автоматичното оръдие на мека.
Прибрах пистолетите в джобовете си и взех една от пушките на пазачите. Интерфейсът в дланта ми направи диагностика на оръжието. Беше в изправност, но пълнителят беше празен, както и гранатометът. Заех се да презареждам. Мораг правеше същото, докато Кат и Мадж ни покриваха.
— Има нещо край нас — прошепна Кат и кръвта ми се смрази.
Вдигнахме погледи. Искаше ми се да я питам сигурна ли е, но знаех, че въпросът е глупав и наивно оптимистичен. Сложих четвърта зашеметяваща граната в гранатомета. Мораг привърши с подготовката си след секунди.
— Мадж, наглеждай ни гърбовете — рекох му, докато приклякахме зад мека и насочихме погледи натам, накъдето сочеше Кат.
Раменният ми лазер още сканираше терена зад мен.
Отне ми миг, но го видях. Беше странно, някакво животно на четири крака, пристъпваше внимателно в сенките на около шестстотин метра по-нататък по улицата откъм пристана. Нещо ме принуди да хвърля поглед встрани. Извъртях всички оптични режими, но не видях нищо. Просто не можех да се отърся от чувството, че нещо ме дебне.
— Мораг? Можеш ли да хакнеш системите на мека? — попитах.
— Повреден е, иначе даже щях да го карам — изсъска Кат.
— Може да е превзет от Демиург — допусна Мораг.
Не ми харесваше идеята да я карам дори да доближава Демиург, но възможностите ни се изчерпваха.
— Дано не е превзел операционната система. Искам да я хакнеш и да свалиш автоматичния предпазител на оръдието — наредих й.
Надявах се у мен да е останало достатъчно от някогашния подофицер, за да не ми възрази тя. Не ми възрази. Вместо това нарами пушката и се качи в кокпита. Наложи се да седне върху разкъсания труп на оператора, за да потърси куплунг.
— Пречи ми — оплака се.
— Онова се раздвижи! — Думите на Кат бяха споходени от кратък автоматичен откос.
— Хакни се в трупа! — извиках на Мораг, почти без да обръщам внимание на ужасеното й изражение.
Каквото и да беше онова, то търчеше насред улицата право към нас. Беше ниско над земята и приличаше на някакъв хищник, докато тичаше през светлините и сенките. Присъединих се към късите, контролирани откоси на Кат. Когато създанието превали купчина трупове на около четиристотин метра от нас, видях колко безполезни са куршумите ни. Почти всички го улучваха, но се разпадаха сред искри в някаква тежка броня.
Мораг се включи в един от куплунгите на мъртвеца. Той пък още бе свързан с мека. Тя мина през системите му. Приличаше на некрофилия, но мекът помръдна. Дочух жуженето на спомагателните му батерии и част от кокпита се освети. Мораг успя да откопчи пръстите на оператора от интерфейса на оръдието, тъй че да го пусне и мекът.
— Кат!
Покатерих се по купчината железа и посегнах към оръдието. Не беше релсотрон, плазмено или лазерно. Жалко, защото ако беше такова, беше по-вероятно да пробие нещо в станцията. Двеста метра. Прицелването щеше да е голяма мъка. Оръдието приличаше на огромен автомат. Стиснах дръжката и втъкнах приклада под ръката си. Почти цялата ми ръка можеше да обхване спусъка. Сто метра. Кат сграбчи дулото и го вдигна, опитвайки се да го прицели. Петдесет. Натиснах спусъка.
Рамото ми се измести и изкрещях. Откатът изстреля оръжието назад и го изпуснах. Кат се хвърли встрани, но огънят от дулото я улучи и подпали дясната й половина, както и потника й. Щяхме да измрем, вършейки глупост по моя идея.
Още в пламъци, Кат отново грабна оръжието. Онова ни достигна. Скочи, а аз се претърколих и натиснах спусъка отново с лявата си ръка. Опитах се да го държа стабилно, докато оръдието се друсаше в пясъка. Създанието се натресе право в огневата линия. Дори двайсетмилиметровите куршуми не го спряха, но го изтласкаха встрани, право в Кат, а тя с адреналинов прилив на сила геройски го оттласна от себе си. Имах секунда за отвращение от факта, че съществото още се движи. Представляваше свистящ хаос от механични, бронирани крайници, които блъскаха по земята и вдигаха кървав пясък във въздуха. Не разбирах как може още да се движи. Отново долових движение отдясно, но нямах време да го мисля.
— Оръдието! — извика Кат. Пак стисна дулото и почти го натика в създанието. Успях да вдигна приклада и да удържа мощните откати, докато онова не застина.