Дори нямах време да погледна какво сме убили, защото вдясно, от останките на някакъв бар, излетя второ. Пътьом строши един неонов надпис — блъвнаха искри. Мадж стреляше и безполезните му куршуми се разпадаха в бронята на съществото. Раменният ми лазер успя да стреля веднъж-дваж, преди то да скочи върху мека и да изтръгне Мораг от кокпита, а после да я блъсне в стената. Приземи се върху нея и кървава метална лапа се заби в торса й. Бях сигурен, че е мъртва. Пренебрегвайки агонизиращата болка от изваденото си рамо, се хвърлих към чудовището с всичките си осем остриета, щръкнали от кокалчетата. Скочих му с рамо, за да го изместя от Мораг, а после да се оправя с него. Все едно се бях сблъскал с мек. Не помръдна. Аз спрях. Замахна небрежно и ми откъсна половината лице, запращайки ме назад.
Паднах в пясъка и скочих отново на крака, отчаяно решен да го махна от Мораг. Знаех, че е твърде късно, знаех, че е мъртва, и все пак. С див крясък Кат заби почти половин метър от нащърбена автоматична кирка, част от многофункционално приспособление, с което боравят миньори, право в черепа на съществото и дълбоко в мозъка му. Усука дръжката и после издърпа Мораг. Едва тогава угаси горящата си тениска.
Мораг бе окървавена, а десният й крак — изкривен под странен ъгъл, но се движеше и стенеше. Слава Богу, че бе избрала да си сложи броня като мен и за разлика от Кат.
Изправих се, залитайки, и затърсих с поглед още от чудовищата. Ставата на кибернетичната ми ръка висеше изкривена. Болкоуспокояващите от вътрешните ми запаси се мъчеха да смогват.
— Ъм, Джейкъб? — чух гласа на Мадж. Клечеше над трепкащия труп на създанието, нападнало Мораг. Призля ми, когато видях, че носи маска от одрано човешко лице. Разбрах какво ни е нападнало. Разбрах кой ни е нападнал. Бяха ни приятели, на мен и Мадж.
— Кат? — промълвих немощно, отпуснат върху крака на мека.
Раменният ми лазер все още покриваше околността, макар от движенията му да ме болеше ръката. Кат дойде, сграбчи ръката ми и я върна на място. Изкрещях. Нещо ми отвърна. През скалните тунели проехтя вълчи вой.
Отидох при Мораг. Кракът й беше счупен, бузата й висеше свободно, а нагръдникът й бе поизкривен. От пробойни в нея се процеждаше малко кръв, но сякаш бе повърхностно. Беше в несвяст и нямаше какво да направим засега.
— Познаваш ли ги? — попита Кат.
— Да.
— Да не си ядосал и тях?
— Бяха ни приятели, спасиха ни живота някога.
— Значи са с Кликата?
— Така изглежда.
— Не разбирам — каза Мадж. Той и Кат ме покриваха, докато проверявах оръжията им. Единият имаше лазерна пушка, която подхвърлих на Кат. Тя събра останалите батерии и гранати, докато аз на свой ред я покривах с гаусовата карабина, която бях взел от другия. — Не е в стила им. Така де, хем е, хем не е. Я да видим, Владимир изглеждаше ли като някого, който ще изтрепе цивилни?
Хвърлих поглед към Мадж и продължих да оглеждам наоколо. Владимир беше приятен, стига да е на твоя страна, но не бих му приписвал задръжки.
— Наричат се вукарите — каза той на Кат. — От Спецназ са.
— О, супер. — Спецназ може и да не бяха сред най-добрите спецслужби в света, но бяха сред най-страшните. Мълвеше се, че наемали хора от психиатрични заведения. — В колониите ли са били, когато Черните ескадрони са стигнали дотам?
— Не. — Точно това ме тревожеше. — Били са изпратени на мисия като нашата.
— Сменили са работодателите си?
Разбирах как Владимир може да извърши нещо подобно, особено ако някой му дължи пари, но да измени на лоялността си? Организацията насърчаваше нея повече от всичко.
Проверих им малокалибрените оръжия — поредните десетмилиметровки. Разбира се. Тези типове обичаха близки срещи с жертвите си. Въпреки това взех оръжията им и захвърлих онези от пазачите. Сега бяхме малко по-добре въоръжени.
— Колко са? — попита Кат.
— Отряди от по осмина. Зависи колко са отрядите. Мадж, носѝ Мораг.
Той възрази, заяви ми, че искал да е стрелец.
— Недей да спориш, мамка му. Когато минеш през подбора и обучението на специалните сили, ще си стрелец.
Неохотно подхвана оръжието.
Продължихме бързо нататък. Исках да се върнем на кораба и при снаряжението си, а после да потърсим Езичника, макар шансовете му да ми се струваха малки. Дали Демиург вече бе превзел всички системи? Или Бог го бе надвил? Бог би трябвало да има предимство: много повече процесорна мощ и памет.