Кат ни поведе отново, а аз тръгнах в ариергарда. Мадж носеше Мораг между нас. Като гледах как й е увиснал кракът, по-добре, че беше в безсъзнание. Половината от лицето ми, която също висеше от мен, бе блажено изтръпнала. Минахме покрай друга улица вдясно, която продължаваше навътре в сърцевината на астероида.
— Има хора в бара — прошепна Кат.
Малко по-нататък по улицата беше барът под въпрос. Неоновият знак изобразяваше почти гола жена, изтипосана като героиня от японска анимация. По-скоро бардак, отколкото бар. По прозорците имаше метални кепенци, някои откъснати. Долових от вътрешността многобройни топлинни сигнали.
На път към пристана често чувахме откоси приблизително в нашата посока. Стрелбата бе крайно неточна, но ни принуди да се прикрием и да опитаме да изтикаме част от труповете между нас и куршумите. Как е възможно да пропускаш във времената на автоматичния прицел? А дългите откоси показват просто слаб самоконтрол. Това не бяха вукарите. Те вече щяха да закусват с нас.
— На ваша страна сме, скапани олигофрени! — изкрещях в едно от редките затишия.
— Върви на майната си! — отвърна ми някой с тежък акцент.
— Искаме само да стигнем до пристана! — извиках в отговор.
Изненадващо мъж с костюм и тъмни очила се показа иззад един прозорец и ни направи знак да приближим. Поклатих глава, надявайки се оптиката му да регистрира жеста, а после посочих към пристана. Той обаче продължи да ни прави знаци.
— Заеби, нека продължим — изсъска Кат.
— Езичника! — извика мъжът.
Спогледах се с Мадж и Кат. И двамата кимнаха. Изтичахме към бардака. Сигурен бях, че виждам движение вътре в тръбите над по-големите улици.
Прескочихме перваза и влетяхме в бордея на якудза. Изглеждаше относително представително като за Фрийтаун, но подозирам, че е бил повече за вътрешни хора, отколкото за зомбита. Имаше централна платформа и пилон, за да оглеждат клиентите по-добре отчаяните мъжки или женски проститутки. Имаше и бар и метално стълбище нагоре към работните помещения.
Тук нищо не примигваше. На някого му беше писнало и беше изпотрошил основното осветление — светеше само аварийното. А свещите наоколо не толкова помагаха на видимостта, колкото преебаваха цялата атмосфера на скорошна неизбежна смърт.
Повечето работещи момчета и момичета благоразумно се спотайваха зад скалъпената барикада от преобърнати маси. Щеше ми се да се скрия при тях. Всички якудза пък бяха наизвадили пушкала и се правеха на мъжаги в костюми, шапки и цайси отпреди Конфликта. Странното бе, че изглеждаха еднакви, дори жените. Всички бяха хирургически променени — за да приличат на предводителя си навярно. Само че кой беше той? Може би голият до кръста, извадил на показ всичките си татуировки. Имаше логика. Беше най-дебел. Носеше голяма картечница с кръгъл пълнител, навярно още една имитация на нещо отпреди Конфликта. Мразех пушкала аксесоари. От червения пояс, привързан около кръста му, пък стърчеше къс, прав меч.
Мадж положи Мораг зад барикадата и свали почти безполезната си пушка. Подадох му не чак толкова безполезната си гаусова карабина и той се зае да ни прикрива, а аз приклекнах до Мораг.
Полуголият дебелак ми говореше на скорострелен японски. Не говорех този език, нито бързо, нито бавно.
— Аптечка? — попитах, а после бавно и силно — универсалният метод за преодоляване на езиковата бариера — повторих, сочейки раните на Мораг: — Комплект? За? Първа? Помощ?
Кой знае какво разбираше горкият тип, може да мислеше, че искам да му я продам. За щастие една от проститутките схвана и плъзна към мен допотопна аптечка.
Изтръпнах, когато с мощен пукот върнах крака на Мораг на мястото му. Е, поне горе-долу. Наложих медицински гелове върху счупеното и после върху лицето й. Не исках да й махам бронята, за да проверя раните по гръдния кош. Включих я към аптечката, за да може да регулира геловете автоматично. Жизнените й показатели не изглеждаха добре, но не умираше.
— Джейк.
Дори в тази ситуация съкратеното ми име от устата на Мадж ме дразнеше. Пренебрегнах го и продължих да се грижа за Мораг, колкото можех по-бързо.
— Джейк!
— Какво?!
Вдигнах глава и разбрах. Докато сме влизали, ще да съм бил толкова заплеснат по спасяването на Мораг, че съм подминал Езичника, без да го видя.