— А има ли какво да направим ние?
Той понечи да поклати глава, но болката го възпря.
— Не. Не мога да се боря с това нещо, нито пък Мораг. — По лицето му пробягна паника. — Къде е Мораг?
Посочих към нея насред металните отломки, някога импровизирана барикада.
— Добре ли е?
Не беше много добре, но кимнах.
Кат се присъедини към нас. Беше успяла да махне сбруята на релсотрона на Андрея. Самото оръжие се бе сгънало и прилепило към гърба й, докато Андрея бе на четири крака. Кат се прикачи към релсотрона, включи диагностиката и си нагласи сбруята.
— Сега какво? — попита.
— Обратно към кораба — рекох аз.
— Знам къде е брат ти — подметна Езичника към Кат.
Оф, я стига. Кат обърна глава към мен. Въздъхнах и дадох думата на Езичника.
— Затова дойдохме — каза той.
Мадж се присъедини към нас, уловил общия тон на разговора.
— Вижте само с колко безплатни оръжия се обзаведохме — вметна ухилен.
— Срамота ще е да стигнем чак дотук и да не го приберем — каза Езичника.
— А с тези оръжия ние ще сме ловците — добави Кат.
Засмях се мрачно, но болката ме накара да млъкна.
— Мечтайте си. Тези типове си умираха да се сражават с Тях ръкопашно. Едва се справяме с Тях един по един, а досега сме се отървали само защото явно са се чалнали.
— Но са с четирима по-малко — каза Кат.
— С петима — поправи я Езичника. — Няма как хакерът им да е оцелял.
— Мърл може вече да е мъртъв — отбелязах.
— Да не се уплаши? — подпита ме Мадж.
Предизвикваше ме.
— Мадж, защо просто не млъкнеш! Ролята на наркоманчето, дето не се насища на битки, почва да ми писва.
Мадж доби раздразнен вид и като никога не отвърна. Но така или иначе гласовете на другите надделяваха.
— Добре, отиваме за него — съгласих се. — Мадж, стой тук и наглеждай Мораг.
— Какво?! Изнервям те, затова отиваш да си играеш с другите войничета, така ли?
— Да… — започнах.
— А аз да наглеждам бившата ти?
— Мадж! Вземи го затвори тоя шибан плювалник! — извиках, останал най-после без търпение. Не мисля, че се ядосвах на него. Е, не само на него. — Стой тук, грижи се за Мораг и ако нещо й се случи, се скрий някъде далеч, като се върна.
Известно време се взирахме един в друг. Проститутките и мафиотите също ни гледаха. Мадж някак реши да си сдържи езика зад зъбите и отиде при Мораг. Май вече бях успял да отчуждя всички от себе си.
— Дано тоя тип да си струва — измърморих на Кат.
— Дано го бива повече от Джеймс Бонд — каза Езичника.
— От кого? — попита с недоумение Кат.
И аз не знаех за какво говори той.
Вършехме глупости. Не исках да участвам, а и имахме по-важни неща за вършене, като например да се уверим, че Мораг е добре. Да се шляем из вътрешността на астероиден миньорски лагер, търсейки невероятно опасни руски спецчасти, не ми беше на първо място в списъка със задачи. Уважавах Кат, задето искаше да помогне на брат си, наистина, а и ако той беше от нашите, щеше да е редно да го спасим. Само че този не го познавахме, не беше наш проблем. А и ако Корпорацията си върнеше контрола над станцията, се връщахме в изходна позиция. Само дето следващият костюмар можеше да не губи време в надсмиване и да не нехае толкова за компютърната си сигурност.
Корпорацията нямаше много полза от това да овладява дългосрочно човешки проблеми. Беше скъпо и отклоняваше ресурси. Имаха си арест за буйни зомбита, обикновено новодошли, с малко живец в себе си. Всяко по-сериозно провинение бе наказвано скоропостижно. Обикновено с помощта на шлюз. В края на краищата Корпорацията беше Законът тук.
Открихме килията на Мърл — оформена с лазер дупка в камъка, горе-долу с размерите на човек. В дъното имаше по-малка дупка за нечистотии, както и много здрав титаниев капак отгоре. Езичника пак се показа разбирач, наричайки го „тъмница“. На мен ми приличаше на дупка в земята. Празна.
В тази част от станцията светлините още примигваха, а от доста време не бяхме попадали на трупове — само на много кръв, парчета откъсната плът и следи от влачене. Реших, че наближавахме животоподдържащите системи. Чувахме само силното жужене на машини.
Аз и Кат, въоръжена с релсотрона на Андрея, покривахме терена, докато Езичника оглеждаше дупката в земята.
— Мъртъв е — казах на Кат.