— Да ми се махаш от бръснарницата — повтори пак бръснарят. — Не желая хора като теб да влизат тук. И да не си ми стъпил друг път. Нямам време.
— Какво искате да кажете с това „хора като мен“? Аз съм писател.
— Не ме интересува какъв си — рече господин Тагалавия. — Да говориш с това глупаво момче!
— Няколко думи само — казах аз. — Дори през ум не ми е минало, че ще ви бъде неприятно. — Изглеждаше развълнуван и гореше от желание някой да му обърне внимание.
— Той е глупак, загубено момче — настояваше бръснарят.
— Защо мислите тъй? — попитах аз. — Изглеждаше достатъчно искрен.
— Защо мисля тъй! — рече бръснарят. — Защото той е глупак. Всеки ден от една седмица насам ще се втурне в бръснарницата и ще крещи: Война! Война! Война!
— Не ви разбирам — рекох.
— Не разбираш! — тросна се бръснарят. — Война! Не те знам кой си, но нека ти кажа нещо.
— Казвам се Донълд Кенъбек — казах аз. — Може да сте чували за мен.
— Аз се казвам Ник Тагалавия — рече бръснарят. — Никога не съм чувал за тебе. — Той позамълча и ме погледна в очите. — Война? — рече той.
— Да.
— Ти си глупак — рече бръснарят. — Нека ти кажа нещо. Никаква война няма! Аз съм бръснар. Не обичам глупавите хора. Цялата работа е блъф. Искат да видят дали има още глупаци. И има. Сега хората са по-глупави от всякога. Втурва се тук момчето и вика: „В Европа е обявена война!“, а ти говориш с него. Насърчаваш го. И той почва веднага да вярва на всичко, също като теб.
Бръснарят млъкна и отново внимателно ме изгледа. Свалих си шапката, за да види колко има още за подстригване.
— Какво пишеш? — запита той.
— Мемоари — отвърнах.
— Ти си глупак — рече бръснарят. — Защо ще насърчаваш момчето? И без войните той ще има достатъчно грижи. Защо го попита „Колко си годишен?“
— Стори ми се будно момче — отвърнах. — И просто поисках да разбере, че съм го доловил.
— Не желая хора като теб да ми влизат в бръснарницата — рече пак той.
— Хора като мен? Аз мразя войната.
— Млъквай! — рече той. — Светът е пълен с глупаци като теб. Мразиш войната, а в Европа има война.
Това заключение бе просто фантастично.
— Извинете — рекох, — но не аз съм почнал войната.
— Мразиш войната — повтори бръснарят, — а като ти кажат, че в Европа има война, ти им вярваш, че в Европа има война.
— Нямам основания да вярвам, че в Европа цари мир — отвърнах аз.
— Мразиш войната — продължи той, — а вестниците излизат с уводни статии „Война!“. Момчето се втурва в бръснарницата. Война. Ти идваш за подстригване. Война. Всеки вярва. Светът е пълен с глупаци.
Защо ти е опадала косата?
— От треска.
— От треска! Останал си без коса, защото си глупак. Подстригване с електрическа машинка! Сресване! Ножици! Ти нямаш никаква коса за подстригване. Цялата работа е блъф. Не желая повече в бръснарницата ми да идват глупаци и да ме нервират. Никаква война няма.
Бил съм прав, като мислех, че бръснарят е имал нещо да каже и искаше да го каже някому. Бях много доволен.
— Вие сте забележителен човек — рекох.
— Стига си дрънкал! — рече той. — Не съм някакъв си единайсетгодишен загубен хлапак. На петдесет и девет години съм. Бил съм забележителен човек! Вестници. Карти. На главата си нямаш никаква коса. Че какво да ти подстригвам? Втурва се тук някакво момче. И не си седиш мирно. „В Европа е обявена война“, вика то. „Как се казваш? Колко си годишен?“ На какво прилича? Да не си откачен?
— Не съм искал да ви тревожа — рекох. — Нека ви платя.
— Никога — рече бръснарят. — Нищо не искам. Не съм те подстригвал. Нито пени. Ако дойде тук човек с коса на главата и седне, взимам електрическата машинка и го подстригвам. Косата пада на пода. Никакви грижи. Никакви тревоги. Никакви глупости. Става от стола. Главата му изглежда чудесно. Ушите се чувстват добре. Шейсет и пет цента. Благодаря. Довиждане. Момчето се втурва. Казвам — да се махаш от бръснарницата ми. Момчето излиза. Никакви тревоги.
— Други бръснари ще ме подстрижат — казах аз.
— Хубаво — рече той. — Върви при други бръснари. Моля ти се, върви при други бръснари. И запомни едно нещо. Няма никаква война. И не си разнасяй пропагандата.
Вече бях задоволен, че успешно стигнах до дъното на неговото раздразнение и бях открил свеж и оригинален материал за нови мемоари. Затова без повече да продумам, излязох от бръснарницата и бавно тръгнах по улицата.
Мисля, че съм използувал сполучливо материала; че можах да го поднеса по начин, който, ако не друго, ще повиши моята и без това значителна известност.