— Рейстлин Маджере! — възкликна Бертрем. Той се огледа втрещено, сякаш всеки момент очакваше архимагьосникът да изскочи от сенките и да го нападне.
Даламар се усмихна. Чертите му бяха деликатни и красиви. Ала освен това в тях имаше нещо студено и егоистично, което накара Бертрем да усети как изстива. Внезапно всички мисли за вдигане на тревога просто се изпариха от главата на Библиотекаря.
— Ка-какво искаш? — заекна той.
— Правилният въпрос е какво иска моят господар — поправи го мрачният елф. — Не се страхувай. Тук съм в търсене на познание, нищо повече. Ако ми помогнеш, ще си тръгна също толкова бързо и безшумно, както дойдох.
"Ако не му помогна..." Бертрем дори не искаше да си помисли какво може да се случи тогава.
— Ще направя каквото мога, магьоснико. — Библиотекарят се поколеба, — но наистина е по-добре да говориш направо с...
— Мен — долетя нечий друг глас от сенките. Бертрем едва не припадна от облекчение.
— Астинус — забърбори той и посочи Даламар, — този... той... аз не съм... появи се... Рейстлин Маджере...
— Да, Бертрем — каза успокоително Астинус. Той се приближи и потупа библиотекаря по рамото. — Зная какво се е случило. — През това време мрачният елф нито бе помръднал, нито пък показал по какъвто и да било начин, че е забелязал появата на Астинус. — Можеш отново да се захващаш за работа, Бертрем — продължи той, а дълбокият му баритон отекваше под сводовете на смълчаните коридори. — Аз ще поема оттук,
— Да, господарю! — Библиотекарят заотстъпва с благодарност надолу по коридора, без да сваля очи от Даламар, който продължаваше да стои неподвижно.
Веднага щом достигна най-близкия ъгъл, Бертрем изчезна бързо зад него. Двамата чуха как сандалите на библиотекаря запляскаха по пода сякаш мъжът тичаше колкото краката му държат.
Управителят на Великата библиотека в Палантас се усмихна вътрешно. За наблюдателните очи на мрачния елф обаче неостаряващото лице на Астинус бе също толкова лишено от емоция, колкото и мраморните стени, които ги заобикаляха
— Оттук, млади магьоснико — посочи историкът и тръгна надолу по коридора. Енергичните му стъпки изобщо не съответстваха на човек, който на пръв поглед е преминал средната си възраст.
Даламар изненадано се поколеба, след което, забелязал че започва да изостава, побърза да го настигне.
— Откъде знаеш какво търся? — попита той.
— Аз съм летописец на историята — отвърна невъзмутимо Астинус. — Дори в този момент се случват събития, които са ми известни. Чувам всяка произнесена дума и виждам всяко деяние, без значение колко обикновено, колко добронамерено или злонамерено е то. Така прекарвам дните си от началото на света. Аз съм първият и ще бъда последен. А сега оттук.
Астинус рязко зави наляво. Пътьом взе с тях една светлинна сфера и я понесе напред. Даламар забеляза, че вървяха покрай дълги редици томове, натрупани върху дървени стелажи. По кожените им подвързии човек можеше да заключи, че бяха доста стари, но добре поддържани. Библиотекарите се грижеха прахта по тях да се почиства редовно. А когато се налагаше, подменяха особено износените подвързии.
— Тук — показа му Астинус. — Великите войни за Прохода на джуджетата.
Даламар се втренчи неразбиращо.
— Всичко това? — Той огледа безкрайната редица от книги, чувствайки как отчаянието постепенно пропълзява в душата му.
— Да — отвърна безизразно Главният библиотекар. — Както и следващата редица.
— Аз... — Мрачният елф напълно се беше объркал.
Естествено, Рейстлин едва ли би могъл да предположи необятността на възложената задача. И едва ли очакваше от него да прерови съдържанието на стотиците томове в рамките на срока, който му бе определил. Никога досега Даламар не се бе чувствал толкова безпомощен. Внезапно осъзна, че Астинус не сваля ледения си поглед от него и се изчерви ядосано.
— Може би мога да ти помогна — обади се любезно историкът.
Той се пресегна и без дори да прочете заглавието, измъкна една книга от рафта.
После я отвори и бързо започна да прелиства дебелите, чупливи страници, докато очите му бързо се плъзгаха по редовете от акуратно изписани с черно мастило думи.
— Да, ето го. — Той извади от джоба си една лентичка за отбелязване с неопределен цвят, остави я между страниците, затвори книгата и внимателно я подаде на Даламар. — Вземи я със себе си. Дай му сведенията, които търси. И му предай следното: вятърът вее. Стъпките в пясъка ще бъдат заличени, но само след като бъдат изминати.