Историкът се поклони на мрачния елф в гробовната тишина, мина край него и се упъти надолу покрай редиците с книги, за да излезе обратно в коридора. Малко преди да се скрие, той се обърна към вкаменения от учудване Даламар.
— Между другото, млади магьоснико. Не е необходимо да идваш пак. Книгата сама ще се върне, когато вече няма да ти бъде необходима. Не мога да ти позволя повече да плашиш библиотекарите ми. Бедният Бертрем със сигурност ще остане на легло след срещата си с теб. Предай на твоя шалафи моите поздрави.
Астинус се поклони за втори път и изчезна сред сенките.
Даламар остана на място, притиснал книгата към гърдите си, заслушан замислено в отекващите стъпки на историка. После сви рамене, произнесе една магическа дума и се завърна в Кулата на Върховното чародейство.
— Онова, което успях да получа от Астинус, шалафи, са личните му коментари за развитието на Войните за Прохода на джуджетата. Все пак текстът е изключително древен...
Астинус си знае работата. Продължавай.
— Да, шалафи. Отбелязаният пасаж започва така: "И ето, великият архимагьосник Фистандантилус използва Драконовата сфера, за да се свърже със своя послушник и да му нареди да отиде във Великата библиотека в Палантас, откъдето да почерпи познание за резултата на замисленото от своя господар..."
Гласът на Даламар заглъхна от чистото изумление, което го бе връхлетяло при прочитането на откъса.
Продължавай! — долетя гласът на неговия шалафи и макар да отекваше по-скоро в ума, отколкото в ушите му, вложената ядна нотка не остана скрита за Даламар. Той забързано откъсна поглед от абзаца, написан преди стотици години, и все пак описващ съвсем точно собствените му действия от същата нощ. Зачете нататък:
— "Важно е да се отбележи следното: Хрониките, такива каквито съществуват в онази точка от времето посочват, че..." Тази част е подчертана, шалафи — обади се внезапно Даламар.
Коя част?
— "В онази точка от времето." Подчертана. Рейстлин не отговори. Мрачният елф намери мястото, където бе спрял да чете и продължи:
— "...посочват, че плановете му може би щели да се осъществят. Фистандантилус, придружен от свещенослужителя Денубис, според предвижданията на самия архимагьосник, щял да прекрачи през Портала. По-нататъшното развитие на пътуването им в Бездната, разбира се, трудно може да се предвиди, тъй като историческите събития се разиграват различно.
... И така, убеден, че главната му цел — да прекрачи през Портала и да предизвика на двубой Царицата на Мрака, ще се увенчае с успех, Фистандантилус още по-енергично подклажда Великите войни за Прохода на джуджетата. Пакс Таркас падна под ударите на хълмистите джуджета и хората от равнините (Виж Хроники, том 126, книга 6, страници 589-700). Водена от изтъкнатия генерал Ферагас — бивш роб от Северен Ергот, когото магьосникът купи и обучи за гладиатор в Истар, — армията на Фистандантилус изтласка войската на крал Дънкан и принуди джуджетата да се изтеглят в укрепленията си в планините Торбардин.
... Фистандантилус не отдава голямо значение на тази война. Тя е просто параван за неговите тайни кроежи. Когато най-сетне откри Портала в планинската крепост Заман, той установи там щаба си и започна подготовка, която да му осигури необходимата мощ, за да проникне
в забранените измерения. Войната остана в ръцете на неговия генерал.
... Какво се случи от този момент нататък, не мога да твърдя дори аз със сигурност, тъй като концентрацията на магия е толкова силна, че напълно закрива погледа ми върху събитията.
... Генерал Ферагас бе убит в сражение с дюлърите, мрачните джуджета на Торбардин. Веднага след смъртта му, армията на Фистандантилус изведнъж изгуби почва под краката си. Планинските джуджета излязоха от Торбардин и се насочват към крепостта Заман.
... Битката бе предрешена. Осъзнали, че са на път да изгубят и не разполагат с много време, Фистандантилус и Денубис се втурнаха към Портала. Великият чародеец започна да изрича необходимото заклинание.
... В същия момент един гном, когото джуджетата държали в плен, в желанието си да избяга от принудителния затвор, активира устройството за време, което сам бе изобретил. И в разрез с всеки документиран случай до този момент по лицето на Крин това устройство (сглобено от гном!) наистина проработи. Всъщност изпълни задачата си доста добре.
... Мога само да предполагам за начина, по който са се развили събитията оттук нататък, но ми се струва вероятно устройството на гнома по някакъв начин да се е намесило в деликатната, но могъща плетеница от заклинания, която в същия момент изтъкава Фистандантилус. Резултатът е известен на всички.