— Добре и хубаво — дюлърът се наведе напред. — Аз съм Аргът, тан на своя клан. Аз получавам твоето съобщение. Ние заинтересовани. Но трябва знаем повече.
— В смисъл "какво ни засяга то"? — отвърна подигравателно Рейстлин.
Той посочи към единия ъгъл на палатката.
Аргът проследи погледа на магьосника и в началото не видя нищо. Сетне там започна да се очертава някакъв предмет — в началото съвсем слабо, а после и все по-ясно, додето не заблестя почти ослепително. Джуджето още един път изгуби ума и дума, макар този път реакцията му да бе продиктувана повече от неверие, отколкото от страх.
Внезапно очите му стрелнаха Рейстлин подозрително.
— В името на всички богове с бради, защо просто не се увериш сам? — вдигна рамене магьосникът. — Всъщност можеш да го вземеш със себе си още тази нощ... стига да се споразумеем.
Аргът вече се бе смъкнал от стола и се препъваше към ъгъла на палатката. Там се отпусна на колене и зарови ръце в ковчежето, пълно със стоманени монети, които блестяха с ярка магическа светлина. В продължение на няколко минути дюлърът не можеше да откъсне очи от парите и жадно ги оставяше да се изсипват между пръстите му. После въздъхна покъртено, изправи се и отиде да седне.
— Имаш план?
Рейстлин кимна. Магическият блясък на монетите отслабна почти до границите на доловимото, но не достатъчно, за да позволи на джуджето да откъсне поглед от тях.
— Нашите шпиони твърдят — започна магьосникът, — че Дънкан планира да ни посрещне в равнината пред Пакс Таркас и да ни разгроми. В случай, че не успее, в плана му влиза да ни нанесе тежки поражения. Ако все пак спечелим това сражение, кралят ще се изтегли зад стените на твърдината и ще задейства механизма, който освобождава хиляди тонове скална маса, готова да блокира портите на Пакс Таркас... Със запасите от храна и оръжия, които е складирал там, може да издържи достатъчно, за да ни накара да се оттеглим или да изчака пристигането на подкрепления от Торбардин, които да ни приклещят в долината. Прав ли съм?
Аргът прокара пръсти по черната си брада. После измъкна ножа си, подхвърли го във въздуха и сръчно го улови. Очите му уловиха острия поглед на магьосника и той разпери широко ръце:
— Аз съжалявам. Нервен тик — рече, като се хилеше противно. — Надявам се, не си разтревожен. Ако ти е неприятно, мога спра.
— Ако ми е неприятно, ще се оправя някак — отбеляза учтиво Рейстлин. — Давай. Изпитай ме.
Джуджето сви рамене. Чувстваше се неудобно под втренчения поглед на тези странни очи, които дори не можеше да види под сянката на черната качулка. Още веднъж подхвърли ножа.
Ръката на магьосника — слаба и бяла — се стрелна като змия във въздуха, улови оръжието за дръжката и пъргаво заби острието в масата помежду им.
Очите на Аргът проблясваха:
— Магия — изръмжа той.
— Сръчност — поправи го с хладен тон Рейстлин. — А сега ще продължим ли разговора или ще играем на игри, в които превъзхождах другите още в детството си?
— Твоята информация правилна — измърмори недоволно Аргът, като прибра оръжието обратно в ножницата. — Такъв планът на Дънкан.
— Добре. Моят план пък е много по-прост. Дънкан ще се прибере в крепостта. Но няма да ни нанесе поражение на бойното поле. И няма да даде заповед да затворят портите. — Рейстлин се облегна назад в креслото и събра върховете на пръстите си. — Или по-точно: когато даде заповедта, портите няма да се затворят.
— Толкова лесно? — изсумтя Аргът.
— Толкова лесно — магьосникът разтвори ръце. — Тези, които трябва да ги затворят, ще умрат. Искам от вас да удържите положението, докато успеем да преминем. Пакс Таркас ще падне, а твоите хора ще сложат оръжия и ще ни гарантират услугите си.
— Лесно, но има проблем — възрази джуджето, като го погледна хитро. — Нашите домове и семейства в Торбардин. Какво стане с тях, ако ние превръщаме в предатели?
— Нищо — каза Рейстлин. Той извади от гънките на робата си един свитък, превързан с черна панделка. — Ще се погрижиш това да бъде отнесено на Дънкан. — Магьосникът подаде свитъка на Аргът: — Прочети го.
Джуджето намръщено го взе, хвърли още един изпълнен с подозрение поглед на Рейстлин, след което отиде да го прочете под слабата магическа светлина на ковчежето с монетите.
Очите му се вдигнаха изумено:
— Това... това на езика на моя народ! Магьосникът кимна леко нетърпеливо.
— Естествено, какво друго очакваше? Дънкан никога няма да се хване, ако е написано на друг език.