Сферата срещна невидима стена и се разпръсна. Отекна почти недоловим писък. Над главата му запърхаха мрачни, сенчести криле, след което се разнесе ридание, а крилете се превърнаха в дим и бяха отвяни надалеч.
През тялото му протичаше енергия, каквато никога не бе притежавал. Знанието за слабостта на врага го изпълваше с опияняваща смелост. Усети как магията се заражда в ума му, спуска се към сърцето и потича като нажежено желязо в кръвта му. Събираното с векове познание беше изцяло в негова власт — неговата и на Фистандантилус!
А после до ушите му достигна кристално чист тръбен звук. Студен и ясен като заснежените върхове над дома на планинските джуджета. Сигналът отекна, за да прогони гласовете, които отвличаха вниманието му, призова го към мрака, давайки му власт над самата смърт.
Рейстлин се поколеба. Не бе възнамерявал да прекрачи през Портала толкова скоро. Искаше му се да изчака още съвсем малко. Но и сега щеше да се справи, стига да бе абсолютно наложително. Пристигането на кендера означаваше, че времето може да измени своя ход. А смъртта на гнома бе премахнала всяка възможност от намесата на магическото устройство — намесата, коствала смъртта на Фистандантилус.
Беше време.
Рейстлин отправи към Портала един последен, изпълнен с копнеж поглед. Сетне се поклони на Царицата, обърна се и закрачи уверено надолу по коридора.
Кризания стоеше на колене в стаята си и се молеше.
Веднага след завръщането си от посещението при Тасълхоф, понечи да си легне, но я възпря някакво странно предчувствие. Въздухът бе застинал и изпълнен с очакване. Сънят така или иначе бягаше от очите ѝ. Беше нащрек и по-будна от всеки друг път.
Небето се къпеше в студения огън на звездите. Сребърната луна Солинари блестеше като острие на добре наточена кама. Виждаше всеки предмет в стаята си с почти свръхестествена яснота. И всеки предмет изглеждаше оживял. Имаше чувството, че я наблюдават отвсякъде.
Вцепенено се загледа към звездите, като мислено съединяваше точките на отделните съзвездия: Гилиън, Книгата, Везните на неутралитета; Такхизис, Царицата на Мрака, Драконът на всички и на никой цвят; Паладин, Храбрият войн, Платиненият дракон. И луните: Солинари, Божието око и Лунитари, Вечерницата. Отвъд тях се въртяха звездите на по-маловажните богове, а сред тях и планетите.
А някъде там, съвсем невидима, бе и Черната луна. Само неговите очи можеха да я съзрат.
Застанала напълно неподвижно и загледана нагоре, Кризания усети, че пръстите, с които се бе облегнала на студения камък, са изстинали като лед. Осъзна, че е започнала трепери. Обърна гръб на небето, решена най-сетне да поспи поне няколко часа...
Ала нощта не ѝ даваше мира.
"Чакай — шепнеше тя, — чакай..."
А после чу тръбата. Чиста, пронизваща мелодия, която възвести победно присъствието си и смрази кръвта ѝ.
В този момент вратата на стаята се отвори.
Изобщо не се изненада, че го вижда. Всъщност дори бе очаквала идването му. Кризания спокойно се обърна и го погледна право в очите.
Рейстлин се възправяше в рамката на вратата. Силуетът му се очертаваше на фона на светлината от потрепващите факли в коридора отвън, но освен тази светлина имаше и друга — извираща от тялото му, нечиста светлина, която като че идваше от дълбините на душата му.
Привлечена от някакъв неясен подтик, младата жена отново извърна поглед към небесата и най-сетне я съзря. Тя озаряваше всичко. Нуитари, Черната луна.
За момент затвори очи, надвита от опияняващия приток на кръв и учестените удари на сърцето си. Сетне отново ги отвори, вече по-уверено, за да открие, че Рейстлин се е приближил и стои точно пред нея.
Тя затаи дъх. Беше го виждала в екстаза на магията, в борба с победи и поражения. Сега обаче пред нея стоеше човек, достигнал върха на своята мощ и мрачно великолепие. На лицето му бяха изписани древна мъдрост и проницателна интелигентност. Но това беше лице, което не познаваше
— Време е, Кризания — произнесе магьосникът и протегна ръце.
Тя ги улови. Пръстите ѝ бяха премръзнали, ала докосването му ги опари.
— Страхувам се — прошепна. Той се приближи.
— Не бива да се страхуваш — каза ѝ. — Твоят бог е с теб. Виждам го съвсем ясно. Моята богиня е тази, която трябва да се страхува, Кризания. Усещам го! Двамата заедно, ти и аз, ще прекосим границите на времето и ще пристъпим във владенията на смъртта. Ще се изправим един до друг срещу Мрака. С общи усилия ще успеем да поставим Царицата на колене!