Неочаквано се подхлъзна върху окървавените каменни плочи и падна на земята, изкълчвайки болезнено коляното си.
Дюлърите чакаха само това, за да се нахвърлят върху му с диви крясъци.
— Приберете се, глупаци! Залостете вратата... — останалата част от думите му бе задушена от купчината джуджета, които се стовариха върху него.
— Карамон!
Като се проклинаше до дъното да душата си за проявеното малодушие, Гарик смело се хвърли в кашата от тела. Нечий чук просвистя и удари ръката му. До ушите му достигна пукот на строшена кост. Лявата му ръка моментално стана безчувствена. "Е — помисли си, без да обръща внимание на болката, — поне не е тази, с която държа меча." Оръжието му се завъртя в дъга и един от дюлърите се строполи обезглавен. Край ухото му безгрижно профуча острието на брадва. Джуджето изруга, но бе посечено откъм гърба от единия от стражите, който също бе излязъл.
Въпреки че не можеше да стане, Карамон продължаваше да се бори. Напрегна се и изрита нещо със здравия си крак. В резултат две джуджета полетяха с викове и се стовариха сред прииждащите си другари. Едрият войн се извъртя настрани и стовари дръжката на меча в лицето на друг нападател, чиято кръв го оплиска почти до лактите. Разчистил място за удар в противоположната посока, Карамон замахна за втори път и заби острието на оръжието дълбоко в стомаха на нещастника, оказал се на пътя му. Намесата на Гарик като че ли наклони за миг везните в тяхна полза. Миг, който очевидно нямаше да се проточи.
— Карамон, над теб! — изкрещя младият рицар, докато се сражаваше ожесточено.
Генералът се превъртя по гръб и видя застаналия над него Аргът да издига високо брадвата си. Той понечи да я посрещне с меча, но в същия миг поне четири от мрачните джуджета скочиха върху му и го обездвижиха.
Почти плачейки от безсилие и без да обръща внимание на свистящите остриета край себе си, Гарик направи опит да го спаси. Ала помежду им имаше твърде много нападатели. Брадвата на дюлъра започна да се спуска,..
И падна, но от отпуснатите ръце на Аргът. Очите на джуджето се разшириха рязко от изумление. Оръжието издрънча върху окървавения плочник, последвано от мрачното джудже, което се прекатури върху Карамон. Гарик се втренчи в тялото на Аргът и забеляза, че от него стърчи дръжката на малък нож.
Потърси с очи убиеца на предателя и възкликна смаяно.
Над мъртвото джудже стоеше не друго, а кендер.
Младият рицар премигна, уверен, че страхът и болката го карат да вижда привидения. Ала нямаше време да осмисли напълно ситуацията. Най-сетне се добра до генерала и с няколко замахвания на меча успя да разгони вкопчените в него джуджетата. Зад гърба си вече чуваше разтревожените подвиквания на останалите, докато се изтегляха под напора на двамата стражи. Бягаха, изгубили желание за битка, която според очакванията им трябваше да протече като най-обикновено клане.
Карамон се мъчеше да се измъкне изпод бездиханното тяло на Аргът. Гарик хвана яката на бронята на дюлъра и го хвърли настрани, след което изправи генерала на крака. Едрият войн се олюля и изпъшка от болка, когато изкълченото коляно поддаде под тежестта му.
— Помогнете ни! — извика рицарят на двамата стражи, макар това да не беше необходимо, защото вече им се бяха притекли на помощ. С общи усилия мъжете полузавлякоха, полупренесоха накуцващия Карамон обратно в стаята с картите.
Преди да ги последва, Гарик хвърли сетен поглед край себе си. Мрачните джуджета несигурно гледаха към тях откъм края на коридора. Забеляза някакво раздвижване зад тях и мимоходом отбеляза, че пристигат още нападатели. "Планински джуджета" — помисли си той.
А на мястото, където до преди миг бе лежал Карамон, сякаш вкаменен, продължаваше да стои изникналият от нищото кендер, който бе спасил живота му. Лицето на създанието бе бяло като чаршаф, а устните му изглеждаха позеленели. Без да знае какво друго да направи, Гарик обви кръста на кендера със здравата си ръка и го понесе към стаята. Веднага щом се озоваха вътре, стражите затръшнаха вратата и на секундата я залостиха здраво.
Карамон бе покрит с кръв. Той се ухили на младежа. После изражението му стана сериозно:
— Глупав, опърничав рицар — изръмжа. — Дадох ти пряка заповед, а ти не се подчини. Трябва да те...
Гласът му замря несигурно, когато кендерът в ръката на Гарик се изви и го погледна.
— Тас? — прошепна зашеметено той.
— Здрасти, Карамон — произнесе отпаднало кендерът. — Аз... ами ужасно се радвам да те видя отново. Имам да ти разправям страшно много неща и е много важно, и наистина трябва да ти ги разправя още сега, но... мисля... че ще... припадна...