Върни се у дома...
Когато заговори отново, думите му бяха толкова внимателни, колкото и докосването му:
— Дори не можеш да си представиш мрачните престъпления, които тегнат над душата ми. Ако само знаеше, щеше да се отвърнеш от мен погнусено и ужасено. — Въздъхна и потръпна леко. — Да, прав си. Понякога нощем дори аз не мога да се понасям.
Той най-сетне отвори очи и се втренчи в брат си. — Но трябва да знаеш, братко, че извърших тези престъпления с пълно съзнание. Трябва да знаеш също, че по пътя, който съм поел, ме очакват още по-мрачни и жестоки постъпки, но това също няма да ме спре...
Погледна Кризания. Младата жена се възправяше невиждащо в Портала, изгубена в молитвите си, искряща от красота и могъщество.
Карамон също се загледа мрачно към нея. Рейстлин се усмихна унесено: — Да, братко. Тя ще влезе в Бездната заедно с мен. Ще върви пред мен и ще води моите битки. Ще се опълчи срещу мрачни свещенослужители, мрачни магьосници и срещу духовете на мъртъвци, обречени да бродят вечно из прокълнати земи. Мога да прибавя към това и невероятните мъчения, които ѝ е подготвила Царицата. Всички тези неща ще я връхлетят, ще погълнат съзнанието ѝ и ще разкъсат душата ѝ. Накрая, когато няма да може да понесе и грам страдание повече, ще се свлече в краката ми... окървавена, окаяна и на прага на смъртта... Ръката ѝ ще се вдигне към мен с последни сили в търсене на утеха. Няма да поиска от мен да я спася. Твърде силна е, за да го направи. Вместо това ще жертва живота си заради мен и ще го стори с радост. Всичко, което ще поиска, е да остана до нея докато умира.
Рейстлин си пое дълбоко дъх и потрепери. — Но аз ще я отмина, Карамон. Ще я прекрача, без да я погледна и без да кажа и дума. Защо? Защото повече няма да се нуждая от помощта ѝ. Ще продължа напред в преследване на целта, а силата ми ще нараства с всяка процедила се от разкъсаното ѝ сърце капка кръв.
Той отново се обърна към Портала и вдигна лявата си ръка с дланта нагоре. Загледан към драконовата глава точно над прохода, зашепна втория напев:
— Бял дракон. От този свят до следващия/ Гласът ми крещи за живот.
Карамон не можеше да откъсне очи от Портала и Кризания. Съзнанието му се сгърчи от ужас и отвращение. Не пускаше брат си. Искаше да направи един последен опит. Изведнъж усети, че слабата ръка между пръстите му помръдва остро и се извива. Нещо проблясна светкавично и студеното острие на сребърната кама се озова опряно в гърлото му, точно там, където пулсираше артерията.
— Пусни ме, братко — произнесе тихо Рейстлин.
И макар камата да не го прониза, все едно, че вече го бе сторила. Защото сега кървеше не плътта, а душата му. Тя бе прерязала и последната духовна връзка, която свързваше двамата близнаци — бързо и чисто. Карамон затвори очи, за да преодолее внезапната болка в сърцето си.
Болката отшумяваше бързо. Връзката бе прекъсната. Най-сетне свободен, войнът пусна ръката на брат си, без да каже дума.
После се обърна и тръгна с накуцване обратно към мястото, където го чакаше скритият зад колоната Тас.
— Един последен съвет, братко — обади се равнодушно Рейстлин, като прибираше камата в ръкава си.
Карамон не му обърна внимание, нито спря да крачи натам, накъдето се бе упътил.
— Внимавай с това магическо устройство за време — продължи присмехулно магьосникът. — Нейно Мрачно величество го е променила. Тя е изпратила кендера обратно. Ако го използвате, нищо чудно да се озовете на някое наистина неприятно място!
— Само че не е! — кресна Тас и изскочи иззад колоната. — Защото Гнимш си поигра с устройството! Гнимш, моят приятел. Гномът, когото ти уби! Аз...
— Тогава го използвайте — прекъсна го студено Рейстлин. — Вземи и него с теб, Карамон, но помни, че съм те предупредил.
Войнът улови ядосания кендер.
— Стига, Тас. Достатъчно. Това вече е без значение. Карамон се обърна и погледна брат си. Макар лицето на едрия мъж да бе изпито от болка и тревоги, изражението му бе спокойно и изразяваше мислите на човек, който най-после е открил себе си и е постигнал мир. Той погали щръкналите кичури коса на приятеля си и каза:
— Хайде, Тас. Да се прибираме вкъщи. Сбогом, братко мой.
Рейстлин не го чу. Обърнат към Портала, той бе напълно изгубен в магията си. С крайчеца на окото си, докато се готвеше да произнесе третия напев, забеляза, че близнакът му взе медальона от кендера и започна манипулацията, която отново щеше да го превърне в устройство за пътуване във времето.