"Прав му път! Нека върви — помисли си той. — Най-после се отървах от този тъпоумен идиот!"
Загледан към Портала, Рейстлин се усмихна. Кризания бе обгърната от кръг ярка светлина, наподобяваща отблясъците, които слънцето хвърля върху снега. Повелята му към Белия дракон бе чута.
Издигна ръка и изрецитира напева към драконовата глава в долния ляв ъгъл на прохода:
— Червен дракон. От мрак до мрак те призовавам/ Под нозете ми е твърдина.
От Кризания се стрелнаха червени нишки, които пронизаха бялата и черната светлина. Червени като кръв, нишките прорязаха и изпълниха хаотично празнината между Портала и магьосника — като мост към Отвъдното.
Рейстлин издигна глас. Обърна се надясно и проговори на четвъртия дракон:
— Син дракон. Време, което протича/Не се отклонявай от пътя.
Около младата жена затанцуваха сини потоци, които постепенно се превърнаха в истински водовъртеж. Тя отметна глава назад и се отпусна в обятията на светлината с разтворени ръце и трептящи дрехи и коси, понесена от теченията на времето.
Магьосникът усети как Порталът потрепери. Магическото поле се активираше и започваше да откликва на заповедите му! Душата му ликуваше от радост, която и Кризания в същия миг споделяше напълно. Очите ѝ блестяха, обляни във възторжени сълзи, устните ѝ се разделиха в сладка въздишка. Ръцете ѝ се раздалечиха още повече и от докосването им Порталът се отвори!
Дъхът на Рейстлин секна напълно. Приливът на могъщество и най-чист екстаз едва не го задави. Сега можеше да вижда през самия проход. Съзираше мимолетни образи от измерение, забранено за всеки смъртен.
Някъде от много далече се разнесе гласът на брат му, докато активираше магическото устройство:
— Твойто време си е твое, макар да си го изоставил... Дръж здраво началото и края... и нека твоята съдба се сбъдне...
У дома. Върни се у дома... Рейстлин подхвана петия напев:
— Зелен дракон. Защото даже боговете са подвластни на съдбата/ Плачете всички с мен.
Гласът му пресекна, магьосникът се поколеба. Нещо не беше наред! Пулсиращата през тялото му магия забави ход, стана мудна. Той заекна при последните думи, като си поемаше дъх с усилие. Сърцето му престана да бие за миг и отново изтласка кръвта с гигантско усилие, което едва не го покоси.
Рейстлин се втренчи объркано в Портала. Беше ли проработило последното заклинание? Не! Светлината около Кризания започваше да изтлява. Полето се изместваше!
Магьосникът отчаяно изкрещя отново думите. Напевът се изви непокорно и го удари през лицето като камшик. Какво ставаше? Усещаше как магията се изплъзва от пръстите му. Губеше контрол...
Върни се у дома...
Гласът на неговата Царица. Присмехулен, подигравателен. Гласът на брат му, изпълнен с молба и печал... И един друг глас — крясъкът на кендер — нечут, изгубен сред по-важните дела. Ето, че сега отново се разнесе в съзнанието му като ослепителна мълния:
"Гнимш си поигра с устройството... Моят приятел..."
Внезапно думите на Астинус от "Хрониките" го пронизаха така, както го бе пронизало острието на джуджето:
В същия момент един гном, когото джуджетата държали в плен, активира устройството за време... Устройството на гнома по някакъв начин се намеси в деликатната, но могъща плетеница от заклинания, която в същия момент изтъкаваше Фистандантилус... Експлозията бе толкова силна, че Равнините на Дергот бяха унищожени.
Рейстлин гневно стисна юмруци. Убийството на гнома се бе оказало безполезно! Проклетото създание беше пипало устройството още преди да умре. Историята щеше да се повтори! Стъпки в пясъка...
Загледан в Портала, магьосникът видя палача си да пристъпва отвъд. Видя собствената си ръка да вдига черната качулка, видя ръцете си да издигат брадва, която се спусна над собствената му шия!
Магическото поле започна да се потрепва като побесняло. От раззинатите усти на драконовите глави се разнесе триумфален писък. Лицето на Кризания се изкриви от ужас и болка. Рейстлин виждаше в очите ѝ същия поглед, който бе съзирал и в очите на майка си — тя потъваше все по-дълбоко в някакво далечно, непознато измерение.
Върни се у дома...
Вътре в самия Портал вече се въртяха полудели светлини. Изпуснати от контрол, светлините изригнаха в хищни пламъци, които обгърнаха отпуснатото тяло на свещенослужителката така, както огньовете ги бяха заобиколили в покосеното от чума село. Кризания изкрещя. Плътта ѝ започна да се съсухря, попарена от красивите, смъртоносни пламъци на необузданата магия.