Полузаслепен от ярката светлина и сълзите в очите си, Рейстлин продължаваше да гледа невярващо в урагана от светлина. А после Порталът започна да се затваря.
Магьосникът захвърли жезъла на земята и освободи гнева си в горчив, нечленоразделен, изпълнен с ярост писък.
В отговор от прохода долетя жизнерадостен, подигравателен смях.
Върни се у дома...
Внезапно Рейстлин почувства, че го обгръща усещане за абсолютно спокойствие — студеното разбиране на отчаянието. Беше се провалил. Но нямаше да ѝ позволи да го види как пълзи. Ако се налагаше да умре, щеше да го стори само сред собствената си магия...
Той вдигна глава. Стъпи здраво на крака. И като черпеше от дъното на могъществото си — от мощта на древните, от собствената му мощ, от сили, за които дори не подозираше, че притежава, извиращи от дълбините на най-мрачните кътчета на съзнанието му, магьосникът вдигна ръце, а гласът му се извиси още веднъж. Само че този път не бе нечленоразделен и безпомощен. Сега думите звучаха кристално ясно. Заповедни думи, произнасяни за пръв и последен път в историята на света. И те бяха разбрани.
Полето удържа. Той го удържа! Чувстваше неимоверния му натиск почти физически. По негова заповед Порталът потръпна и престана да се затваря.
Рейстлин си пое дъх от облекчение. Сетне в периферното му зрение нещо проблясна. Магическото устройство се беше активирало!
Полето подскочи и се загърчи диво. Докато в същия момент магията на устройството се разрастваше и разпространяваше, могъщите ѝ вибрации накараха камъните на крепостта да запеят. Гласовете им обляха като вълна всичко около магьосника. Драконите им отвърнаха с разгневените си писъци. Неостаряващите гласове на камъните и долитащите извън времето писъци на драконите се срещнаха и оплетоха, докато най-накрая от тях не остана нищо, освен дисхармонична, разкъсваща ума какофония.
Звукът бе оглушителен, пронизващ. Силата на двете могъщи заклинания разцепи земята, а подът под краката на Рейстлин се разклати. Пеещите камъни се пръснаха. Металните драконови глави се напукаха.
Самият Портал започна да се срива.
Магьосникът се отпусна на колене. Полето се разреждаше, а извивките му започваха да се разкъсват една по една със звук, който наподобяваше трошенето на костите на света. Магията се разединяваше на съставните си части и понеже Рейстлин не я освобождаваше от волята си, той също започна да се разкъсва бавно и постепенно.
Болката потопи главата му в кървава пелена. Тялото му се затресе конвулсивно и той изкрещя в агония.
Беше изправен пред ужасен избор. Ако позволеше на магията да изчезне, щеше незабавно да го последва гибел, пред която и най-тъмният мрак бе за предпочитане. Но ако се противопоставеше на неминуемото, със сигурност щеше да бъде разкъсан на части, които безконтролната магия би разхвърляла във всички посоки.
Мускулите му започнаха да се отскубват от костите, сухожилията му заскърцаха от напрежение.
— Карамон! — изстена той, ала брат му и Тас бяха изчезнали.
Магическото устройство, направено от гном, чиито изобретения работеха, наистина бе свършило работа. Нямаше ги. Нямаше откъде да дойде помощ.
Оставаха му секунди живот и още по-малко време, за да действа. Болката бе така непоносима, че не можеше да мисли.
Ставите му вече се отделяха една от друга, очите му изскочиха, сърцето му бе смачкано, а мозъкът — изсмукан от черепа.
Чуваше собствения си крясък и знаеше, че това е предсмъртният му вик. Но не преставаше да се бори така, както се бе борил през целия си живот.
Аз... ще... овладея...
Думите бяха избликнали заедно с кръвта му.
Аз ще овладея...
Ръката му се протегна и той сключи пръсти около жезъла на Магиус.
Аз ще!
А после просто пропадаше напред в ослепителната, въртяща се, връхлитаща вълна от многоцветни светлини...
Върни се у дома... върни се у дома...
Благодарности
Има много хора, чийто интерес и работа над книгите и модулите от серията DRAGONLANCE направиха поредицата онова, което е тя днес. Дълбоко оценяваме тяхната помощ и подкрепа.
Членовете на дизайнерския екип: Харолд Джонсън, Лора Хикман, Дъглас Найлс, Джеф Груб, Майкъл Добсън, Майкъл Бролт, Брус Хърд, Роджър Е. Мур.
Песни и поеми: Майкъл Уилямс
Оригинална рисунка на корицата: Лари Елмор
Вътрешни рисунки: Валери А. Валюсек
Дизайн: Рут Хойер
Карти: Стивън Съливан
Редактор: Джийн Блашфилд Блек
Ценна помощ и мнения ни дадоха: Патрик Л. Прайс, Дезра и Тери Филипс, Джон "Даламар" Уокър, Каролин Вандербилт, Бил Ларсън, Джанет и Гари Пек.