Жената улови въпросителния поглед на Карамон, но запази безизразното си изражение, въпреки че небрежно споменатия от Рейстлин Портал, който от само себе си напомняше за влизане в Бездната и среща с Царицата на Мрака, моментално я бе изпълнил с вледеняващ страх. Тя се взря в огъня.
Огромният мъж въздъхна и прочисти гърлото си, преди да попита своя близнак:
— Ще ме изпратиш ли обратно у дома?
— Това ли е мястото, където искаш да отидеш?
— Да — отговори твърдо войнът. — Искам да се върна обратно при Тика и... да си поговоря с Танис. — Гласът му сякаш се пречупи: — Налага се да... му обясня по някакъв начин смъртта на Тас... там, в Истар...
— В името на всички богове, Карамон — отсече внезапно Рейстлин и махна раздразнено с крехката си ръка. — Мислех си, че в дебелата глава на раменете ти вече започват да се мяркат някакви проблясъци на здрав разум! Уверявам те, че когато се върнеш, ще завариш Тасълхоф в собствената ви кухня, зает да угощава Тика с неизброимите си глупави истории! След като те е обрал по най-безсрамен начин!
— Какво? — попита пребледняло войнът с разширени от учудване очи.
— Чуй много добре онова, което ще ти кажа, братко! — изсъска Рейстлин. — Кендерът сам се обрече, когато развали заклинанието на Пар-Салиан. Има много разумно обяснение на факта, че на неговата раса, както и на расите на джуджетата и гномите, е забранено да пътуват в миналото. Създаването им е смес от чиста случайност, приумица на съдбата и безгрижието на бог Реоркс, а съществуването им не се вписва в потока на времето, както това на хората, елфите и великаните, които са се появили първи... Така че не можех да му позволя да промени нормалния ход на събитията, както между другото той съвсем ясно си даваше сметка, че може да стори. Трябваше да направя нещо! Ако бе успял да спре Катастрофата, щяхме да се изправим пред един куп непредвидими проблеми. Какво ще кажеш, например, за сценарий, в който Катастрофата не се е състояла? Ролята ѝ е да подготви света за идването на Царицата на Мрака. Без Катастрофа Царицата просто щеше да се появи и да заграби всичко, без да има кой да ѝ се противопостави...
— Значи си го убил? — прекъсна го грубо Карамон.
— Казах му да вземе устройството — обясни съвсем бавно Рейстлин. — Обясних му как да го използва и го изпратих обратно у дома!
Войнът премигна.
— Наистина ли?
Магьосникът въздъхна и отпусна глава:
— Да, но така или иначе не очаквам от теб да ми повярваш. — Пръстите му несъзнателно уловиха някаква гънка на черната роба. — Всъщност дори си в правото си да не ми вярваш.
— Знаете ли — обади се Кризания. — Наистина имам някакъв спомен от онези последните минути, преди да ни връхлети земетресението... мисля, че видях Тасълхоф. Той... беше с мен... В Стаята на Посветените...
Очите на Рейстлин се отвориха едва-едва и през цепките на клепачите му проблясна нещо, което за миг я прониза и обърка.
— Продължавай — настоя Карамон.
— Аз... спомням си... магическото устройство беше в него. Или поне така смятам. Чух го да казва нещо за него. — Младата жена вдигна ръка към челото си. — Но... нямам дори идея какво... Всичко ми се струва толкова ужасяващо оплетено. И все пак... Сигурна съм, че го чух да споменава, че устройството е в него!
Магьосникът се усмихна леко.
— Е, братко, на нея поне имаш вяра, нали? — Той сви рамене. — Един свещенослужител на Паладин никога не би изрекъл лъжа.
— Значи Тасълхоф си е у дома? В този момент? — произнесе Карамон, като се опитваше по някакъв начин да асимилира чутото. — И когато се върна, ще го открия...
— ... в прекрасно здраве и добре натоварен с голяма част от личните ти вещи — довърши кисело Рейстлин. —
Да оставим това. Трябва да обсъдим по-належащи въпроси. За едно си прав, братко. Нуждаем се от храна и топли дрехи, каквито надали ще открием тук. Озовали сме се на приблизително сто години след Катастрофата. Тази Кула — той махна с ръка — е стояла изоставена през цялото това време. Единствените ѝ обитатели са мрачните създания, призовани от проклятието на магьосника, чието тяло продължава да стои набито върху шиповете на портите долу. Дъбравата Шойкан вече е израсла и блокира всякакъв достъп до Крин, но и без друго никой от жителите му не би посмял да се мерне насам... Никой освен мен, естествено. Не, достъпът на външния свят до вътрешността на крепостта е напълно отрязан и все пак пазителите не биха попречили на някой от нас — например на теб, братко, — да излезеш оттук. Предлагам да отидеш до Палантас, за да купиш храна и дрехи. Бих могъл да създам нещо с помощта на магия, но предпочитам да пестя силите си поне до момента, в който аз — аз и Кризания — преминем през Портала.